Създаване на герой - Първи курс

Ако искате си създадете герой, тук е темата в която да се запишете. Но след като се запишете трябва да бъдете одобрени, чак тогава ще получите правото да пишете във форумите. Ето списъка който трябва да попълните. Ако не знаете за какво се отнася форума то задължително прегледайте ТАЗИ ТЕМА и ТАЗИ ТЕМА):

Име:

Години: човешки + вампирски/върколашки/чародейски

Вид: вампир/върколак/чародей

Външен вид: преди и след трансформацията

Характер:

История:

Талант (само за вампирите)/Дарба (само за чародей)*: Моля, да не се повтаря с талант/дарба на друг герой. Измислете си сами, не го чакайте на готово. И за тези които не са прочели темата с правилата, там ПИШЕ: Само 20 ученика ще имат таланти/дарби, преди започването на учебната година. След началото й ще бъдат избрани още 5 ученика които да получат таланти/дарби. Следователно На випуск, по 25 таланта. Ще се оценява по началният пост, а именно този в който си създавате герой, което ще рече - тази тема, тук!

Допълнително*: семейство; домашен любимец; талисман и т.н.

Хобита*:

графите отбелязани с * не са задължителни

Име: Kристиан Донаван

Години: 17 човешки 3 седмици като върколак

Вид: върколак

Външен вид:

Като човек:
Като човек бях среден на височина и около 60 килограма. Кожата ми беше нормална, а косата - черно-кафява. Очите ми бяха тъмно кафеви, миглите добре извити, а веждите оформени

Като върколак:
Сега като вълк съм много по-красив.С добре оформено тяло което е покрито с тъмна черна козина когато се трансформирам. Когато съм върколак съм около 2 метра на височина. По-едър съм от останалите.

Характер:
Като малък бях добър и мил към другите хора и винаги бях готов да помогна. Когато пораснах, започнах много бързо избухвам в скандали и да се дразняся когато някой ми се подиграва и в повечето случаи се ядосвах за незначителни неща. Въпреки това приятелите и семейството ми ме подкрепят във всичко и винаги.

История:
Израстнах в малко градче в Европа. Когато баща ми се запознава с майка ми още от пръв поглед я е харесал ми, но тя от своя страна не се интересувала особено от него. Един ден баща ми се престрашил да покани майка ми, но тя решила да не отиде. Така баща ми чакал дълго време и накрая не издържал и отишъл при нея. Разказал й че той е лудо влубен в нея и че всичко би дал да са заедно. Но тя не му повярвала. Той бил много ядосан. Трансформирал се пред нея и я белязал. Тя вече нямало как да не бъде с него. Не след дълго се появих аз. Родителите ми бяха много добри с мен, но когато бях малък в место приказки за лека нощ ми разказваха приказкази за варколаци. Аз винаги съм казвал на майка ми, че това са измислици и че това неможе да съществува. Когато пораснах, се ядосвах лесно, и бързо избухвах в скандали. Един ден, с приятели отидохме в гора близо до градчето ни. Те започнаха да се заяждат с мен, че съм изоставал. След което не издържах на подигравките и избухнах. Буквално. Трансформирах се за първи път. Приятелите ми също се трансформираха. И те бяха като мен. После разбрах че сме различни. Върколаци. Те вече се бяха обучили достатъчно добре и знаеха как да се контролират. Когато се прибрах разказах на баща ми какво се беше случило и тогава той ми каза за училище за новородени вампири и новотрансформирани върколаци. След което заминах за училището ,,Слънце и Луна"

Хобита*: Да слушам музика

Одобрен си! Приятна игра

Име: Аманда Дестини; Прякор: Ами

Години: /човешки = чародейски/ 17

Вид: чародей

Външен вид: Има къса червеникава коса. Тревисто зелените й очи изпъкват на бялата й като сняг, кожа. Зъбите й са снежно бели, а усмивката й е очарователна. Носът й е леко чип. Веждите - добре оформени.

Характер: Като малка беше много весело игриво дете. Обичаше да играе с приятели и да се забавлява. Когато порасна започна да се отчуждава от околните, малко по малко. Другите започнаха да й се подиграват и това я нараняваше дълбоко. Не можеше да го понесе и скоро започна да се заключва в стаята си и да плаче.

История: Като малка, Аманда живееше във Париж с майка си. Когато баща й почина тя започна да се отчуждава и другите й се подиграваха тъй като не знаеха какво преживява. Започна да се заключва в стаята си и да плаче доста често за 13 годишно момиче. Когато навърши 17 години беше изстрадала повече от колкото някой можеше да си представи и това сякаш и помогна да оцелее за напред. Все нямаше шофьорска книжка и често, майка й я водеше на училище, когато валеше. Точно този ден валеше като из ведро. Ами не можеше да отиде на училище мокра и за това помоли майка си да я заведе. Когато стигнаха до светофара, колата спря, когато светна червено. След трийсеттина секунди светна зелено и потеглиха. Ами гледаше някъде през прозореца когато усети нещо. След което затвори очи. Когато отново ги отвори, разбра, че нещо се е случило. Беше видяла кола с висока скорост да ,,лети" към тях по мокрия асфалт. Ударът би бил неизбежен. Първите думи които червенокоската си бе помислила беше някакво стихче:

Смъртта е края.
Нека животът продължи.
Не е дошло време за Рая.
Нека животът продължи.

Колата беше преминала през тях като дим. Нямаше дори драскотина. Тогава разбра, че е различна. Когато слезе от колата, не отиде на училище, а тръгна в неизвестна за нея посока. Незнаеше как да се справи с това което е и за това се луташе из улиците. След което се измори от дългото вървене и седна на тротоара. Когато обгърна с ръце коленете си, видя училище, видя табела. На нея беше написано ,,Училище за вампири, върколаци и чародей". Аманда всъщност незнаеше каква е, точно, но се надяваше там да й помогнат. След което се записа в училището.

Дарба (само за чародей)*: Вижда близкото минало и близкото бъдеще когато се докосне до нещо или някого /включително и себе си/.

Допълнително*:
- Семейство: майка - Вероника
- Талисман: малко дървено котенце, подарък за един нейн рожден ден от нейна приятелка. Носеше го в училище за добри оценки, но не се справяше. Когато веднъж го сложи в чантата си, върха на опашката му се счупи. От тогава котенцето й носи късмет винаги.

Хоби*: Обича да чете, да слуша музика, да пише стихове.

Име: Лестор Вокил
Години=15(вече 16)
Вид: Чародей
Външен вид:Лестор има светлокафеви очи и черна коса. Висок е 1,83м. Не е едър, нормално телосложение, но с хармонично оформени мускули дължащи се на усърдни упражнения. Най - често се облича в черно, но то е понеже харесва цвета.
Характер:Необщителен и трудно се сприятелява, но ако държи на някого би направил почити всичко за него /нея. Обича да се смее и шегува. Обикновено е спокоен и е трудно да го вбесиш, но ако това стане по - добре да не си наблизо. Доста е злопаметен. Пада си малко женкар. Освен това е любопитен.
История: Лестор е роден в България и е най-малкото дете. Има 6ма по-големи братя, като няма близнаци, а най-големия е с 9 години по-стар от него. Семейството му е богато и е лишаван от малко неща. През първите си 14 години животът му е съвсем нормален, но тогава баща му се изпречва случайно на пътя на престъпния свят и домът им е нападнат от наемни убийци. Той единствен успява да се спаси. За да преживява се принуждава да краде, като показва завиден талант във взломаджийството. Веднъж обаче е заловен от собственика на къщата, в която е влязъл.
Момчето беше седнало на стола, а мъжът седеше на другия. Той беше на около 45г. с къса, леко оредяваща кестенява коса и брада.
- И сега? -попита Лестор - Хванахте ме на местопрестъплението, но ако искахте да извикате полиция досега да сте го направил. Какво тогава?
- Знаеш ли нещо за чародеи или магии и магьосници? - въпросът беше зададен напълно сериозно
- Гледал съм филми и чета доста фентъзи
- Значи почити нищо, да не кажа нищо. Цялостна информация няма да се справя добре да ти дам, но най-важното. Двамата с теб сме чародеи. При това истински. Мислиш ме за луд, нали? - погледът на момчето изразяваше точно това - Откога чуваш глас в главата си? Преди това си имал инцидент.
- От 10 месеца - отвърна Лестор. - Тогава за малко да се удавя, а и ме стре... Момент, откъде...
- От къде знам ли? С всички чародеи е така. И повечето имат някаква специална дарба. Аз например мога да разпознавам други чародеи, когато ги видя. Но признавам, че с другите видове ми е трудно.
- Други видове? Да не казвате, че има и извънземни? - лесторовото любопитство се пробуди
- За извънземните нямам представа. А за какво говоряще разбереш ако отидеш там - мъжът подаде на момчето едно листче. - Разбира се може да го хвърлиш и да си останеш в неведение. А сега си свободен да си тръгваш
Лестор стана от стола и излезе от къщата. Отвън се облегна на един кестен и погледна бележката.
"Училище "Слънце и Луна". Хм. нищо не губя ако поне отида да проверя.
Дарба (само за чародеи): ако може Психощит
Доп: Семейство: няма, домашен любимец: няма, талисман:няма. От 10 годишен се занимава с бойни изкуства. Фен на Междузвездни Войни.
Хоби: Да чете, да тренира и да се разхожда сред природата. Обича да готви, но нагажда рецептите по свой вкус.

-плюшеното му мече

Одобрен си. Приятна игра.

Такам..Харесва ми, одобрена си, но имам само една забележка: гледай да не променяш времето в което пишеш. Написала си "Докато вървяла тя се натъкнала на нещо много странно." а после " Един "човек" беше забил зъбите си в гърлото на друг. " Надявам се ме разбираш ... Та това е Приятна игра !

Години : 15
Дарба : Заради склонността на Вероник към изкуствата, или пък по прищявка на съдбата, русокосата може да създава и контролири илюзии.
Вид : Чародейка (Магидейка, както самата тя се нарича)

Характер :
Преди всичко странен. Повечето хора я отричат, заради жизнерадостната й натура, която не се вписва много-много сред сериозните и сурови "колеги" чародеи. Приятелите й (гълъбите, най-вече) са я наричали "Солнечныя" ( от руски - слънчева ), което понякога твърде много дразни госпожицата, но тя не умее да се сърди за дълго време и бързо забравя, че въобще е била обидена на някого. Или усмихната, или замечтана на някъде, Верона е доста разсеяна и често губи нишката на разговора си с някого, но пък е толкова очарователна в извиненията си, че винаги й прощават грешките. Доста хора я считат за глуповата и тя не се опитва да ги опровергава - достатъчно й е да знае за себе си, че нещата не са такива, каквито изглеждат и тя е доста умна и схватлива. Любимият й цвят е смесица между оранжаво и червено, любимата напитка е портокалов сок, а предпочитаното ястие - ориз. Един от най-лошите й навици ( като изключим анимацията ) е пристрастеността към кока-кола.

История :
Да бъде звук!
Да, така започнал животът на Вероник. С мнооого звук. Предимно нейните писъци и ревове, които определено били повече от необичайно силни и интензивни за едно обикновено бебе. Но все пак това било началото на странната русокоска. Още в онзи миг, майка й, Олга, очевидно решила, че в детето й се крие огромен певчески потенциал, защото започнала да насърчава отрочето си още от малко да изявява гласовите си данни. Момиченцето трябвало да тича свободно по полянките, да пее на птичките и животните, а те да я заобикалят и да я слушат прехласнати. После вечер, когато се приберяла в къщи, да се седне в корените на някое дърво и да приласкае в скута си люта вълчица.
Да ама не.
Първо, в Санкт Петербург нямало такива работи. Второ, кой нормален човек би пуснал детето си да тича насам-натам из такъв огромен мегаполис? Олга си била съвсем наред психически и затова пращала детето си на уроци по пеене, които завършвали винаги трагично поради няколко основни причини - учителката получавала удар при дори един звук издаден от Вера; някой прозорец се напуквал или пък някое от другите деца припадало от шока. Даа, истината била, че нашата госпожица всявала у слушащите я първичен и неприкрит ужас веднага щом отворела устата си. Този факт, като че ли сложил край на кариерата й на оперна певица, но Олга не се отчаяла. Не! Тя била убедена, че в красивата й рожба се криел някакъв талант. Само че не можела да разбере какъв. За жалост бащата на Вероник - Албърт Шелдън (американец по произход, но глупак по душа) , отдавна бил напуснал семейството, заради разни интересни работи като комар и пиячка, и не можел да даде мнение по въпроса. Това довело до множеството опити на Вера да проходи във всяка една сфера на изкуството - рисуване, писане, музика. От всички тях един се оказал печеливш - музиката. Нее, тя не пеела, но имала прекрасен музикален слух и се оказало, че свири доста добре на пиано и цигулка. Записали я в Академията на Изкуствата в Санкт Петербург, където девойчето на воля свирело Шопен и Моцарт на гълъбите, докато един ден не пристигнали двама полицаи, които заявили, че великата музикантка е сеела безредици из центъра. Олга не можела да повярва, затова изпратила детето си с непознатите, доказвайки колко много му вярва. Те, от своя страна пък, се оказали симпатични чичковци с американски имена, които носели интересни новини на Верона - освен да предизвиква ужас с пеенето си, тя можела да плаши хората с гърбавия си нос, брадавиците си, метлата си и ...
така де, искаме да кажем, че те я светнали, че е магьосница и й предложили да отиде в училище, където да овладее дарбата си. Тя на драго сърце се съгласила и без много обяснения заминала за "Слънце и Луна".

Външен вид :
Освен, че през повечето време върху лицето на Вероник е лепната или замечтана усмивка, или неразгадаема сериозност, русокосата се отличава от останалите със странната си мания към шалове. Да, госпожица Шелдън е луда по този тип аксесоари и много рядко се появява някъде без подходящ за случая шал. Облича се доста семпло - пуловери, дънки, спортни панталони и тениски. Друга нейна скрита страст са роклите, но досега не е носела такива ( поне не пред хора ) - просто си ги колекционира. Иначе, си носи типичните за всяка рускиня черти - сини очи, бледа кожа и руси коси. С тази разлика, че вместо да се радва на дълги и тежки плитки или къдри, Вера е решила, че изглежда "по-цветно" с къса коса. Висока и стройна, малката дама кипи от живот и това си личи във всяко нейно действие - не може да стои на едно място, когато не е отвеяна на някъде, подскача насам-натам, а за удоволствие дори понякога стои на един крак и се преструва на щъркел.

Допълнително :
Няма друго допълнително.

Хобита :
Пеене (за ужас на хората)
Игра на куцанка
Колекциониране на боклуци
Вярване във всякакви измишльотини
Свирене на цигулка и пиано.

Много ми хареса. Имах само забележка към оформянето, но няма да правя проблем тъй като всичко е вписано. Одобрена си. Забавлявай се!

Ами първи искам да намалиш малко вампирските години на няколко месеца. Също така не виждам как три века стават на 3 години. Те са си 300 години, които са си доста повече от 3. Значи и това променяш. Човешките години са 27, героятти влиза на 20 в затвора, осем години седи там и как така си става на 27 не ми стана съвсем ясно. Също така, сега като няма много вампири във форума, ти спадаш към тези преди началото на учебната година. Напиши си таланта и ще ти е одобрен тъй като няма повече от 25 вампира чийто таланти да отхвърлим, а всъщност те са само два за сега (ти и едно момиче). И двамата получавате таланти... Ами смятам че това е всичко. Нямам повече забележки. Всичко останало е много добре

Добре душицо. Героят ти е одобрен Приятна игра и...забавлявай се

Име: Наталия Койл

Години: 19 човешки 1 седмица като върколак

Вид: върколак

Външен вид:

Като човек: Тя беше хубава с черна коса, изчистено лице и крсиви тъмни очи. Около 57 гилограма беше и много държеше на външния си вид. Носеше често молив и спирала. Беше много елегантна.

Като върколак:
Сега е много красива и значително по-слаба заради многото тичане. Тя е 53 килограма и доста по-слаба от преди. Още си е с кръсив тен и тъмни очи :p. Косата й е много по-здрава и черна, сякаш е боядисана. Сега не ходи със спирала и молив, защото черните й очи я правят твърде красива.

Характер:
Когато е била малка е била много мила и любознатела. Имала е много приятели и често излизала с тях. Не избухвала, напротив. Тя никога не заявяваше директно какво мисли. Беше много хитра и за това беше толкова популярна. Сега, когато е върколак не се е променила много. Пази гнева си идеално и не се разкрива. Доста е умна и знае, че може да се справи. Не обича да й казват какво да прави и да й натякват нещо, което не й харесва. Обича да й подръжават и няма нищо против да я копират. Стига да не си направят пластична операция.

История:
Тя се ражда в Хонконг при майка си и баща си, по-малкия си брат и баба си. На 3 години семейството се мести в Лас Вегас, заради задълженията на майка й като световно известен дизайнер. Трябва да признаем, че е от много богато семейство. На 8 години се преместват в Холивуд, защото баща й снима сериал. След 5 години договора приключва и семейството се мести в Венеция, където е предложена роля на самата Наталия. След заснемнето на филма тя, брат й и баба й се местят в Бевърли Хилс и живеят там дълго време. Скоро брат й е замесен в криминални работи и ги преместват във Вашингтон за ареста му. Той е осъден на смърт и баба им не може да го преодолее. Получава инфаркт и умира. Наталия отива да живее при майка си, която има нужда от помощ. С течение на времето Наталия усеща много по-изострени сетива. Усеща някаква промяна в тялото си, но не разбира нещо. Споделя с майка си, но тя не може да й помогне. Един ден Наталия излиза навън с приятели и се разхождат по гората. Тогава тя усеща присъствието на някой друг и тръгва по него. Жалко, че когато изведнъж се трансформира във вълк си скъса марковата поличка, но това не беше нищо, в сравнение с нейната реакция при появата на бълхи. Точно тогава я привлича нещо. Нещо толкова силно и тръгва по интонацията си, когато в най-закътаните дебри на гората стига до някакво училище и мисли, че там не е мястото за нея. Скоро решава да се върне при майка си, но разбира че тя е починала и и търси убежище в училището...

Хобита*: Да слуша музика, да танцува

Снимки:

Добре, одобрена си. Само без повече емотиконки в постовете.

Име:Роуз Блекъбери
Години:18
Вид:чародейка
Външен вид:Момичето има излъчване като на порцеланова кукличка.Чертите на лицето и са много добре изразени и в същото време са много нежни.Формата на главата и е леко продълговата.Цветъ на кожата и е бял с лек розов оттенък.Кожата и е мого мека на допир много добре подържана е.Косата и е дълга някъде малко под раменете и.Цветът и е пшенично русав на допир е мек като памук.Веждите и са редки и са жълти на цвят.Миглите и са черни.Очите и са медено кафяви.Често хората ги бъркат и казват че са топазени на цвят или че са зелени с меден нюанс.Устните и са с голяма форма и наситен нюанс на розово.Висока е 1.75см и тежи 54кг.Притежава изключително стройно тяло.Обича да се облича с всекидневни дрехи и спортно елегатни дрехи.
Характер:Роуз е изключително суетна личност.Преоблича се по пет пъти на ден.Даже когато се оцапа и има само едно малко петенце на блузата тя панически хуква до тях и изцяло се преоблича.Роуз също така е голяма чистофайница вманиечена е в чистенето.На ден чисти по-два пъти на ден,защото и се струва все мръсно и разхвърлено.Дори когато някой седне и после стане тя се завтича да го оправя .Хората казват че по този начин си забравя проблемите и така си ги изразява чрез чистенето.Тя е изключително интелегетна ,но не го показва чеесто.Много е любопитна и е голяма клюкарка не може да пази никаква тайна.Много е отнесена и несериозна.Вечно мечтае за нещо което няма да стане.Притежава изключително чувство за хумор.Много е мила и люебвеобилна.Много е щадра и състрадетелна готова е да помогне дори и на непознат човек като види че има нужда от това.Много добре умее да изслужва хората и е експерт в даването на съвет на някой.Много е спонтат еи емоционална.Говори без да мисли за което после може да съжелява.Много е наивна и чувствителна лесно се засяга ако някой я разкретикува или се пошегува с нея за нещо незначително.Притежава изключително свободолюбив характер.Много е борбена и не си премълчава пред никакво.Обича приключенията заради което често си е патила.много я пряма и искрена което не винаги е в нейна ползва.
История:Роуз е от смесен произход.Майка и Аня е рускня,а баща и Валери е французин.Роуз има две по-големи сестри.Розалинта е манекенка,а Силвана е лекарка.Баща и майка и работят заедно като биолози за известна американста фирма ,която цели с помоща само на природните добавки и съставки да съзадат лек свещу неизвечимите болести като рак и спин.През първите си 7 години от своя живот тя е живяла в Охайло при своята баб Виолета понеже родителите са имали купища проблеми. Баща и много задължяхл на различни банки понеже бил пристращен към хазарта и банките са взели къщата където са живеели заедно с децата.остават ноа улицата и баща и почва да пие да пие системно майка да извършва престапления.В следствиие на което влиза в затова за 3 години зараи грабеж в някаква банка,а майка и е в болницата в кома заради последния и най-жесток побой който баща и го преченил.След катож тя се е съвзела и баща и е излезнал от затвора те живеят известно време разделени,но след време когато се доказва че се е променил и ток оренно двамата се събират женят се повторно и са още по щастливи от преди.Роуз разбира че има магически дарби още когато е на 6 годинки когато без да иска за малко не е подпалила бюфета в кухнята и тогава баба и пречинява че е време да и обсяни за нейния магически произход.Тогава баба и започва да разказва за рода им за уменията им и за магически свят като цяло.Казва и че има магическо училище където те учат ка да контролираш силите си и да станеш по силна чародейка.По-късно когато вече става на 18 тя моли родителите си да я запишат там и те макар леко скептични от това и желание я запишват.
Снимка:

Сега съм по-съгласна, въпреки, че за толкова време все си разбрала как да се контролираш. Добре, с много мъки и убеждения, че няма да правиш толкова много правописни грешки и въобще грешки, те одобрявам. Честито!

Ами значи има няколко неща които трябва да поправиш. Първо - историята. Опиши за чародейството си и как откриваш че си такава. Не описвай как убиваш вашите щото е брутално. Също така не разбрах почти нищо от смяната на спомените и времето в което говориш. И не на последно място, напиши нещо за това как разбираш за училището, кой ти казва и т.н. Не пиши че знаеш че си чародейка от много отдавна иначе няма никакъв смислъл въобще да идваш в училището, където всъщност трябва да бъдеш обучена. И второ- за снимките. Махни 99% от тях. Остави една или две. На никого няма да му се разглеждат 1000 картинки. Също така някой от тях бяха анимационна порнография... Всъщност не ми хареса особено това което си написала. Някак си не пишеш нищо за героинята ти, а пишеш само за сестра й и за родителите си. Опиши как ставаш чародейка, как откриваш дарбата си...такива неща, а не как убиваш вашите с кама, защото са те разделили със сестра ти.

Ъъъ добре, като казваш че ще го поправиш би трябвало нещо да стане. Предполага се че трябва да се редактира и да се промени, то само няма да се оправи...

Име: Light Yagami или Лайт Ягами

Години: 16 човешки години и 3 месеца като върколак

Вид: върколак

Външен вид преди трансформация: Висок съм към 175 см. Тежа 80 кг. Имам къса черна коса и много тъмно кафяви почти черни очи. Миглите ми са добре извити, а веждите добре оформени. Нямам много добре оформено тяло.

Външен вид след трансформация: Височината ми нарастна с поне половин метър и станах доста по-тежък, но за сметка на това тялото ми е много по-добре оформено. Козината ми е много гъста и е черна на цвят.

Характер:Като човек съм много спокоен, не се заяждам с никои и не се правя на нещо което не съм. Когато се трансформирам ставам много по-буен и много по-нервен. Започвам да се ядосвам за най-малкото нещо и съм много груб.

История: Израснал съм в София. През целият ми живот съм търсил доказателство за съществуването на митични същества и винаги съм искал да се превърна в един от тях. През последните няколко месеца характера ми започна да се променя, но не към добро. Станах груб, избухлив и изнервях се много по-лесно докато един ден баща ми не ме извика за да си поговорим. Когато отидох при него ми каза, че той е върколак и със сигурност аз също съм. На тези думи аз се изсмях и реших, че се шегува, но изведнъж той се трансформира, може би вбесен от факта, че не му повярвах. Аз бях вцепенен. Едновременно ме беше страх и едновременно се радвах. След седмица може и по-малко аз за първи път се трансформирах. Бях се ядосал в училище и бях тръгнал към гората но колкото повече мислех за случилото се толкова повече се вбесявах и накрая се случи.
Баща ми ме научи на някои основни неща за върколаците, но не на всичко. Той ми каза, че най-лесно ще е ако се запиша в това училище и тук съм щял да науча всичко необходимо.

Хоби: Обичам да се разхождам и да изучавам хората около мен.

Такам.. значи първо искам да ми добавиш няколко реда на характера. След това... не ми трябва да знам дали си станал по-мускулест или не, макар не е зле да е там, но пък искам по-дълго описание на вълчата и човешката форма. И трето... върколак не се става чрез ухапване, а наследствено. Моля те, прочети другите герои вампири, за да придобиеш идея, след което и характеристиката, а най-накрая си го поправи... всичко. Ако имаш каквито и да е било въпроси/възражения, пиши ми ЛС, не спами тук. И... ще си поправиш поста, няма да ми правиш нов. Само казвам.
А, да, последно. Нашето училище е в околностите на Форкс. Бих искала да знам поне, че си хванал самолетчето...

П.П.:Взех ролята на директорката, ако тя има нещо против да ми каже моля...

Нищо против, сааамо че... вече няма Форкс от както станахме вампири, върколаци и чародеи. А и нямаме точно определено място където е училището. Може да си пише където иска че се намира. Но аз пък искам поне по още два реда отгоре на това което ти е казала проф. Брекдаун. Това което показа с поста си не е особено добро, за да получи одобрение. За да те одобрим, трябва да се постараеш повечко... Незнам дали не съм пропуснала да го видя, ако съм, съжелявам, но никъде не видях дори какъв цвят са очите ти. Айде беж да го поправиш като е готово пиши или на мен или на проф. Брекдаун да ти го проверим и ще те одобрим.