Създаване на герой - Първи курс

First topic message reminder :

Ако искате си създадете герой, тук е темата в която да се запишете. Но след като се запишете трябва да бъдете одобрени, чак тогава ще получите правото да пишете във форумите. Ето списъка който трябва да попълните. Ако не знаете за какво се отнася форума то задължително прегледайте ТАЗИ ТЕМА и ТАЗИ ТЕМА):

Име:

Години: човешки + вампирски/върколашки/чародейски

Вид: вампир/върколак/чародей

Външен вид: преди и след трансформацията

Характер:

История:

Талант (само за вампирите)/Дарба (само за чародей)*: Моля, да не се повтаря с талант/дарба на друг герой. Измислете си сами, не го чакайте на готово. И за тези които не са прочели темата с правилата, там ПИШЕ: Само 20 ученика ще имат таланти/дарби, преди започването на учебната година. След началото й ще бъдат избрани още 5 ученика които да получат таланти/дарби. Следователно На випуск, по 25 таланта. Ще се оценява по началният пост, а именно този в който си създавате герой, което ще рече - тази тема, тук!

Допълнително*: семейство; домашен любимец; талисман и т.н.

Хобита*:

графите отбелязани с * не са задължителни

Гост

Име: Катерина (или Катрин) Петрова-Пиърс

Прякор: Кат, Катрин

Години: 20 човешки; 125 вампирски

Вид: вампир

Външен вид: Катерина е с черни очи като мрак, в които ясно можеш да се огледаш. Косата й е дълга и кестенява и се спуска почти до кръста. Катрин е висока 1:70 и тежи само 55кг. За своята височина, Кат е прекалено слаба, както личи и от дългите й слаби крака.

Характер: Катерина е доста загадъчна личност. Недоверчива е, още в началните си години на вампир. Причината за това е миналото й, което оказва трайно въздействие и в настоящето. Катрин е и избухлива личност, ако бъде предизвикана. Може да бъде и много лицемерна, понеже обожава да си играе с чувствата на хората и да ги използва. Има ли Кат нежна страна? Отговорът е Да. Петрова е мила, стига да има доверие на този, с който е мила. Истинската същност на Пиърс е нежна и чувствителна душа, но сега това е много дълбоко в Катерина. Сега тя е лицемерна, подла и недоверчива.

История: Всеки има минало и то започва от някъде. Родителите на Катерина са българи, както и самата тя, но се премества в Италия по-късно. Катрин е щастливо момиче, което има всичко и е от знатен род. Нещата обаче се променят, когато тя ражда дете, което й е отнето от родителите й, понеже е извънбрачно, по-късно Петрова избягва от дома си и когато се връща намира родителите си убити-тогава Кат е в България,но отново се връща в Италия. Там тя е превърната във вампир. Отнемат и 75 години да научи да се контролира до някаква степен, но това си остава все така и невъзможна мисия за нея. Затова и Пиърс решава да постъпи в училището за вампири, върколаци и чародейки, с надеждата, че там ще се овладее напълно.

Талант: манипулация на чувства

Допълнително*: семейството й е било убито, иначе Катерина не желае домашни любимци.

Хобита*: обича да рисува картини от миналото-най-често на семейството й.

Такам, героят ти ми харесва.... НО историята! Как си се превърнала във вампир, разкажи малко повече. Външния вид - добави едно изреченийце и за външния вид на Катрин докато е била човек. Иначе всичко друго много ми харесва

Ъммм бих искала да се намеся и аз. В училището се приемат вампири/върколаци/чародеи до вампирска/върколашка/чародейска година, така, че и годините на Кат ги промени...

П.С. Надявам се че директорката и зам. директорката нямат нищо против, че се намесих!?

Лайт Ягами, одобрен си. Приятна игра.

П.П.: Ще ти сменя името (на български).

Име: Кармила Литъл
Години: 16 човешки 1 вампирска
Вид: Вампир
Описание: Докато е била човек, Кармила е имала наситено сини очи и светло руса коса. След трансформацията, обаче, очите и стават червени, а косата и потъмнява. Кар е висока и стройна, както всички вампири. И преди не се е изгърбвала. Предпочита ежедневен грим. Светли сенки, най-често бебешко розаво, гланц за устни, отново розаво, и молив или очна линия. Маникюра и педикюра и винаги са изглеждали изрядни. Обожава да си прави различни мотивчета по ноктите си. Като стил на дрехи тя носи най-различни. Обича да експериментира с комбинирането на цветове и стилове, но винаги с мярка.
Минало: Като малка Кар загубва родителите си в автомобилна катастрофа и оттогава живее с леля си Пати. Винаги е имала всичко, което е поискала. В училище е била доста популярна. Връзките и били кратки, но много. Просто всички я избивали на нерви. Кар не е пушила, пила и всукви такива-никога не могла да разбере смисъла им и мислела за ненужно тровенето но системата си. Една вечер след разходка с гаджето и Кар бива преобразена. Тя не помни да е виждала лицето на вампира, но е сигурна, че е бил мъж. След като болката отминала Кар осъзнала, че е в някаква гора. Наблизо нямало жив човек и в началото си помислила, че сънува. Жаждата скоро я настигнала и тя трябвало да намери храна. Лутала се из гората с часове, докато най-накрая усетила силен и приятен аромат-този на кръвта. Затичала се след него и скоро стигнала до група лагеруващи приятели. Тъй като вече било нощ, Кар лесно ги нападнала и бързо задоволила жаждата си. Сега идва в училището да научи повече неща за новия си живот и как да стане вегетарианец.
Характер: Често сприхава и егоистична, Кар знае как да се ядосва, но не може да се сърди на никой. За нея приятелите са много важни. Обожава да се весели и разлигави ли се, става лошо и забавно.
Други: Кармила има талисман-пръстен подарен от родителите и преди да умрат.
Снимка:

Добре, харесва ми, но искам още малко да опишеш външният вид на героинята си и да допишеш малко към историята и по-точно миналото преди да бъде превърната. След това ще те одобря. Създаване на герой - Първи курс - Page 2 271631

Създаване на герой - Първи курс - Page 2 271631

Така? :)

Да. Честито. Приятна игра и се забавлявай. Създаване на герой - Първи курс - Page 2 271631

П.П.: Ще те преименувам с името на героинята ти.

Лорелай Касиди Тонере

“Моят дом е планината. Моят дом е гората. За мен най-топлата прегръдка е полъха на вятъра, най-нежната ласка – тази на меките слънчеви лъчи. В мен говори гласът на свободата и той не позволява на човешките канони да ме затворят зад решетките си. Аз съм си аз и никой нямада може да ме промени. Правя каквото си искам и никой няма да може да ми го забрани.”

Име
Лорелай Касиди Тонере

Години
17 години, 23 януари 1993г.

Вид
Чародеец

Външен вид
Притежава малко странно излъчване, по свой уникален начин красиво. Има дълга топлочервенакоса, чиито чупливи кичури падат по гърба и и стигат почти до кръста и. Лорелай абсолютно винаги я оставя да се спуска зад гърба и и да подскача игриво. Кожата и е по рождение много светла, като прозрачна и много нежна. Чертите на лицето и перфектно допълват всичките емоции, които се изписват по него, независимо дали са искрени ли не. Очите и са големи, обрамчени с гъсти черни ресници, галещи страните и, когато ги притвори. Сините като небето ириси, оградени с една тъмна линия, сякаш притежават хипнотична сила и способността със своята синина да бъдат едновременно и топли, и студени. Има плътни розови устни, които тя винаги театрално изкривява в различни гримаси.
Самото и тяло е като на млада горска фея – слабо, фино, с атлетични крайници и резки, изящни движения.

Характер
Лорелай кипи от неповторима жизненост и енергия. Не се подчинява на измислените правила и със замах, понякога без да мисли, взима, правилни или неправилни, своите решения. Сама управлява своя живот, извличайки от него всичката радост, на която е способен. Тя е точна противоположност на така наречените “здраво стъпили на земята” хора. Лети в мечитите си, скита се из миналото си и с устрем се втурва в настоящето. Преживяла е много мъки, но отдавна се е научила да страда за тях без да губи идентичността си. Да не ги забравя и все пак да продължи напред. Уж лекомисленият и поглед върху нещата, всъщност вижда всичко със своята присъща проницателност, и въпреки шеговитото и отношение, тя притежава сериозна и обикновено смайващо точна преценка, която предпочита да пази за себе си.
Също като малко слънчево дете, Лорелай носи позитивност на хората, дори в мъката си и почти винаги успява да накара лицата и душите им да се усмихнат. И все пак, въпреки по детски невинното и излъчване, със своята спонтанност тя е вършила безброй глупости и забърквала доста каши, от които и се е налагало да се измъква по неизвестни начини.
Тя не позволява на абсолютно никой да я командва или да и налага кое е правилно и кое – не. Лора следва собствените си мечти и закони и като итинско дете на свободата не се поддава на ограниченията и не позволява на нищо да я промени.
Самата тя рядко изпитва срам, въпреки че е способна само с поглед да изобличи този другите. Пленява хората с естественото и откритото си държание и майсторски овладените в нейната уста думи. Тя с лекота обръща речта в своя полза и вплита хумора или като цяло собственото си мнение и емоция между приказките си.
Но всичко това не значи, че тя е винаги усмихната. Не – тя дава волност на емоциите си, изразявайки ги ясно чрез жестовете и чертите на лицето си. Гневът, омразата, щастието, любовта, презрението, очарованието... всичко е там, на лицето и и тя позволява на всички да го видят, да го усетят, друг е въпроса, че не всеки иска да го направи.
“В мен сякаш са събрани всички противоположности на света. Чувствам се все едно съм един голям парадокс. Способна съм едновременно да мразя и да обичам, да бъда добра и зла, да се смея и да плача, да се покажа като гениална и като абсолютна глупачка, да бъда забавна и скучна... и все пак да съм си аз”

История
11 срещу 12 май 2003г.
Снежнобелият кон като призрак препускаше в гълбините на нощта, осветяван от гаснещата лунна светлина. Копитата му пореха необятните поля и бързо скъсяваха разстоянието до скътаната пътека между двата хълма. На стройния му гръб, върху черното кожено седло, седеше полубезжижнена жена, притискаща треперещи ръце към отворената рана в гърдите си.
--------------------
В малката къщичка спяха две деца, стиснали здраво ръцете си. Лежаха върху голямото лелго и неспокойният сън разтрисаше телата им. Дълго време не бяха могли да заспят. Шепнещите им гласове до късно огласяха смълчаната къща, а сега страховете им ги преследваха и в съня им.
--------------------
Конят закова копитата си в чакъла и зачака жената да слезе. Тя се свлече болезнено върху малките камъчета и около минута не помръдна. Разтревоженото животно извърна големите си влажни очи към нея, но точно в този момент слабата и смъртнобяла ръка се протегна и се хвана за една от дръжките на седлото. С мъки тялото и се изправи и треперещите и крака я отнесоха към вратата. Зад гърба и се чуваха тихите конски стъпки на загриженото животно. Щом стигна до входа, тя отново се свлече, оставяйки кървава диря по дървото.
--------------------
Сините му очи се отвориха рязко и тялото му се стегна. Той бавно и внимателно измъкна ръката си от пръстите на сестричката си и стана от леглото. Като котка се промъкна до провореца и се надвеси, изпълнен с надежди. Да, това беше нейният кон. Значи се беше прибрала. Той погледна умилително сестра си, но реши да не я буди засега, сънят най-накрая я беше надвил. Бързо се спусна по дървените стълби и отвори входната врата. Тялото на жената падна в краката му, пред изумения му поглед. Той приклекна и нежно повдигна главата и, вгелждайки се в измъченото и лице.
- Давин... - изрекоха пресъхналите и устни.
- Мамо, какво е станало?
- Взимай Лорелай, конете... И бягайте. Някъде... далеч оттук...
Уплашено от думите и, момчето просто отвори и затвори уста, неспособно да кеже нищо. Обърна тялото на майка си и отскочи назад, като попарен, когато видя огромната рана в гърдите и. Кръвта се стичаше по дрехите и и дори ръцете му бяха изцапани. Като навита пружина той автоматично изтича обратно по стълбите.
--------------------
Лунната светлина нежно галеше лицето и и се отразяваше в червените и коси. От времена време тялото и трепваше неспокойно, стреснато от съня, но така и не се събуждаше. Дървената врата на стаята се отвори с трясък и я накра да се събуди. До ушите и стигна нечие учестено дишане, само на метър от нея, но и жални стонове, идващи от долния етаж. Понечи да се изправи, когато чифт студени ръце разбутаха тялото и.
- Лора, Лорелай! - почти изкрещя задъхания му глас.
- Давин?
- Обличай се. Бързо! Трябва да се махаме оттук. Веднага. Някой е направил нещо на мама.
- На мама ли? Тя... тя добре ли е? Тук ли е?
- Тук е, но не изглежда никак добре. Хайде стига въпроси! После ще обсъждаме. Сега се обличай и си взимай най-важното. Това не включва...
- Да, да знам, Давин. Не съм малка...
Тя скочи бързо от леглото и краката и пипнешком немериха обувките до леглото. Отвори гардероба и без да гледа навлече някакви дрехи направо върху пижамата си. После изтича до нощното шкафче и пъхна ръката си в някакъв таен процеп, вадейки малък предмет.
--------------------
Давин тичаше нагоре-надолу из стаята, търсейки и вадейки някакви неща, зорко следен от зелените очи на майка си, която той грижливо беше положил на дивана.
- Всичките пари са в онзи шкаф. Там можеш да немирш... – тя му даваше инструкции, които той следваше стриктно.
- Мамо! - провикна се тънко момичешко гласче и белите детски ръчички се обвиха около отмалялото тяло. – Какво става? Какво ти... О, боже мой! - изпищя тя, напипала топлата кръв по пръстите си.
Силен тропот на копита сякаш разтресе планината, придружен от ръмжене на двигател. Лицето на жената пребледня още повече.
- Тръгвайте! Веднага! Конете са отпред... Не, Давин! Остави ме, грижи се за сестра си...
Но синът и не я послуша. Силните му ръце я вдигнаха от дивана и той изтича навън, следван от Лорелай. Остави тялото върху седлото и на свой ред яхна черния кон. През това време момиченнцето вече се беше качило на гърба на белия и гледаше с присвити очи приближаващата орда.
Двата коня тръгнаха в галоп. Тропотът на копитата им беше заглушен от меката трева и шума идващ иззад гърба им. Адреналинът туптеше във вените на двете деца, а вятърът шибаше безмилостно лицата им. Когато стигнаха до гората, те спряха и извърнаха глави към дома си.
Огромна клада гореше между двата хълма. Спомените, мечтите, всичко тлееше под смъртоносната стихия. Момчето и момичето погледнаха майка си. В зелените и очи се отразяваше огънят, но самите те бяха студени, мъртви... Лорелай и Давин сведоха глави и едри сълзи закапаха по седлата им.
--------------------
“Заровихме тялото и в гората, на която тя принадлежеше. Дълго време нито един от двама ни не можеше да се отлепи от своеобразния гроб, но накрая Давин прояви здрав разум и ме помъкна към пътя.
Два дена след това най-накрая стигнахме до Долината. Там беше най-големия град в областта. Наложи ни се да продадем Вихър и Сноууайт и първата нощ да спим в гората. После Давин, по инструкции на мама най-вероятно, ни заведе до някаква къща. Там живееха някакви нейни приятели, които, след като прочетоха бележката, която брат ми им даде, се съгласиха да ни приютят. Трябваше ни поне седмица под непрестанните им грижи за да сме способни отново да се движим и да действаме нормално. Веднага след това Давин и неговата рационалност поеха дълъг разговор със старият собственик на къщата. Доколкото разбрах старецът ни забранил да работим и да плащаме за да да живеем в дома им, но брат ми отказа да ми каже повече. Странно, че толкова бързо се беше съгласил, но аз се постарах да не обръщам вниманиена този малък факт.
Новите ни наставници веднага подеха въпроса с образованието. Обяснихме им, че сме били на нещо като домашен учител, но все пак сме учили всичко, както трябва. Двамата кимнаха с разбиране и малко снизходително. Явно наистина познаваха мама добре. Но категорично отказаха да продължим да се обучаваме така и настояха за най-ужасната възможна алтернатива – училището. Тогава Давин за първи път ми обеща да избягаме веднага след като той навърши пълнолетие. Това значеше само три години – чудесно!
Само седмица след като се въстанових напълно, бях принудена да отида в този ад. И този ад сякаш ме погълна. Чувствах се като подритвана и използвана от този нов за мен свят, от който нищо не разбирах. Хората... Те бяха ужасни. Тогава за първи път се почувствах сякаш не бях на мястото си. Определено не това беше мястото ми. Но с Давин беше различно. После всичко сякаш тръгна наопаки.”
--------------------
“Осемнайстият рожден ден на Давин. Събитие, което всички чакахме с нетърпение. За разлика от мен, той беше успял да си спечели много приятели и купонът беше грандиозен. И точно в полунощ само ние двамата се отцепихме незабеляано от него. Чисто новата му кола – така и не разбрах откъде я беше взел – ни чакаше пред задния изход. Виждах с каква мъка Давин се разделя с досегашния си хубав си живот, но дори това не можеше да помрачи моето собствено щастие.”
--------------------
18 юни 2006г.
Момичето се качи бързо в колата и с небивало щастие тръшна вратата. Мъркащият двигател накара тялото и да се отпусне назад в седалката и тя с благовение гледаше лицето на брат си, осветявано и помрачавано от уличните светлини.
- И сега накъде? - попита тя замислено, изпращайки с поглед голямата бяла къща.
- Не знам, миличка. Знам само, че ще сме против закона...
Тя се разсмя.
- Все едно. Вярвам, че ти ще се справиш с формалностите.
- Къде искаш да е новият ни дом?
- Не знам, миличък. Знам само, че ще бъде по-добър...
--------------------
“Така и не се установихме никъде. Като номади обикляхме из Европа, из Америка. Не знам откъде имахме всичките тези пари. Давин не ми каза. Милият ми брат толкова много се грижеше за мен. Толкова много ме обичаше. Толкова много ме глезеше. За... Колко? Четири години? посетихме едни от най-хубавите места в двата континента. Влюбвах и се разлюбвах с десетки, стотици места и обикти. Някои оставаха завинаги в сърцето ми, някои забравях като видех следващия. И все пак всичко беше чудесно”
--------------------
“Беше 19 август 2010 година. Бяхме спрели в някакво градче във Франция. Обичах тази държава, а и тук нямахме проблеми с езиковата бариера. Нямаше да спрем, ако на Давин не му беше станало нещо. Не изглеждаше никак добре. Не можехме да продължим напред. Помня колко бях уплашена. Беше нощ, из тесните прашни улички нямаше никой. Влязох в аптеката, където зад тезгяха седеше леко приведен, сравнително млад мъж със снежнобяла престилка. Той вдигна тъмните си очи към мен, но преди да успее да каже нещо, се вцепени, а в главата ми изникнаха множество странни, неясни картини. Болезнени спомени. Мъжът пред мен беше много по-млад и даваше на някакво красиво чернооко момиче кървавочервено лекарство... “Спри!” - извика ми мъжът и аз отместих поглед от очите му. Неспособна отново да видя болката и срама, изписани на лицето му, аз се обърнах и избягах.”
--------------------
“Давин попиваше всяка моя дума. Отново и отново ме караше да му разказвам какво ми се е случило. После запали колата и тръгна. Дни, седмици сме обикаляли, но този път не беше безцелно. Този път той търсеше нещо. Накрая стигнахме до тук. “Слънце и Луна”. Мястото ме плашеше, но той твърдеше, че трябва да остана. Тове беше моят нов дом. Ами Давин? Не знам къде отиде. Сигурно следва мечтите си. Някъде. Без мен.”

Дарба
Дарът на Жрицата на срама*

Допълнително
Родена е във френските Алпи. Майка и – Медина Тонере – е убита. Живее с брат си – Давин Тонере. Баща – неизвестен.
~ Любимият и цвят и синьо
~ Обожава животните, но най-много конете
~ Непрекъснато пише, но никой не знае за това
~ Занимава се с музика
~ Обича да се скрива някъде сама, когато и е криво
~ От много малка пази един стар, сребърен медальон със странна форма, който веднъж намерила в лехата на Къщичката между двата хълма

*Дарътна Жрицата на срама – когато погледне в очите на човек, е способна да види всички негови постъпки, за които изпитва срам и да го накара да се разкайва за тях. Така може да изобличава лъжци, крадци, убиици, но и най-обикновени хора, съгрешили ако ще и само веднъж. Дарбата и от една страна е обичана, като изобличаваща истината, но от друга страна хората се страхуват от нея и нейната сила

Хубаво е. Но искам малко да посъкратиш откъм история. И също така в училището се приемат видове с опит максимум година. До колкото разбрах откриваш дарбата си когато влизаш в училище. А идваш в Слънце и Луна чак след три години. Трябва да намалиш срока до една година(максисум). Нищо че си описала че все още не си усвоила дарбата си. След което ще те одобря Създаване на герой - Първи курс - Page 2 271631

Създаване на герой - Първи курс - Page 2 23191

Име
Никол Ван Хорн
Години
човешки-17г.;вампирски-1г.
Вид
вампир
Външен вид
Очите на Никол били синкаво-сиви,но след трансформацията,те станали кърваво-червени,косата й-русолява и начупена.
Тя е средна на височина,но си се харесва така,не носи високи токчета,защото ги мрази,
винаги е с кецове.Не обича притруфените и лигави рокли,пада си по уличния стил.Тялото й е
слабо и добре оформено и развито.Лицето е и миловидно и нежно,въпреки характера й.
Кожата на Никол е бледа,гладка и вечно студена,въпреки,че тя не усеща студа.
Характер
Характерът на Ники е доста труден,тя е своенравна и доста странна личност.Настроенията й се
менят много бързо и е лесно избухлива.Понякога е прекалено брутална и жестока.Отмъщава
си и е злопаметна.Не обича лигавите и надуфките,просто не им обръща внимание,защото я
дразнят.Тя ги мисли за тъпи богаташки барбита,които не знаят какво нещо е истинския
живот,защото розовите слънчеви очила Гучи им пречат на зрението,което така или иначе
опира само до материалното и скъпото.Вярва в любовта,но не желае да си го признае,влюбвала
се е,но не иска да си каже,понеже е изградила имидж на недосегаема и студа и
не иска да го разваля.Доста често се стига до бой и в тази област тя хич не си поплюва.
Винаги се забърква в неприятности,заради своята лекомисленост.Прави каквото й скифне,но
повечето й завиждат,че е толкова свободна.Обича да се забавлява и да купонясва.
Често се напива и прави глупости.Пуши,въпреки че знае,че не е полезно,но не й пука особенно.
Въпреки всичко това,тя обича да помага и не е мързелива,доста активна,при това и вечно готова
да защити някой,дори и непознат.Не може да остане отстрани и да гледа без да се намеси,
въпреки че много често тя е център на всичко.
История
Никол Ван Хорн е родена на 11ноември в Лондон,Англия.Семейството й не било никак богато.Баща й бил наемен убиец и много често лежал в затвора,а майка й била сервитьорка в близък бар.Имала по-голям брат-Томас(5години разлика).Никол и Том не ходели на училище,помагали с каквото можели и намирали начини незаконно да припечелят пари.Когато Ники била на 4годинки,майка й починала от рак,тогава тя й оставила едно колие,което Никол никога вече не свалила от врата си.За семейството станало още по-трудно след загубата на майка им.Баща им бил отново в затвора.Томас и Никол трябвало да се оправят сами.Тя била на 4г.,а Том на 9г.,как можели едни деца да се справят сами.Тогава брат й започнал да краде.Когато попораснал малко,той също станал наемен убиец,като баща си,защото нямало друг начин да се справят със всичко.Когато Ники била на 17г.,брат й бил вкаран в затвора,за убийство и пласиране на наркотици,Ники останала на улицата и била принудена да се заеме с нещо,да работи,тогава санала детегледачка,но в това никак не я бивало.Един ден в къщата,в която работела,се случило нещо странно.Била вече сложила децата да спят и стояла в хола на дивана и гледала телевизия.?Изведнъж чула странни звуци от спалнята на децата.Бързо се качила,за да им се скара,че не спят и когато отворила вратата,видяла нещо,което приличало на човек,но кожата му била бяла като платно,очите му-кърваво червени.Той пиел кръвта на децата,които вече били мъртви.Никол се уплашила и тръгнала да бяга,но се стънала по стълбите и паднала,ударила си главата и изпаднала в несвяст.Когато се събудила,се почувствала странно,чувствала пареща болка в гърлото и жажда за кръв.Децата били мъртви,а тя била вампир,какво можела да направи освен да избяга?!И това и направила.Преместила се в друг град и се записала в училището,в която се обучавали такива като нея,странни същества,с надеждата че ще успее да овладее природата си.
Талант
може само чрез един поглед или докосване да те накара да се страхуваш адски много,дори
да пощурееш,като създава люзия на най-големията ти страх и кошмар,но така че смао този,за
който е предназначено да е видимо(илюзия за страх)
Допълнително*:
семейство: майка-Патрисия;баща-Алекзандър;по-голям брат-Томас
домашен любимец: зелен питон-Дрейк
талисман: колие,с висулка във формата на паяк,посредата с черен кристал,което
не сваля,защото й е дадено от майка й,преди да умре
Създаване на герой - Първи курс - Page 2 29725

Създаване на герой - Първи курс - Page 2 29725

Значи има тук-таме какво да се пипне. Иначе е много хубаво, като изключим факта, че си отраснала в семейство на серийни убийци. Вампирските години - в УЧИЛИЩЕТО (не е академия) се приемат вампири, върколаци и чародеи които все още не са навършили година след трансформацията или преобразяването или откриването на дарбата по простанта причина че през това време те не са се обучили достатъчно и не знаят как да се държат сред хора. Намали годините. Също така ако си прочела внимателно характеристиката на вампирите, там пише че ,,...не могат да се оглеждат в огледало" както и ,,...не могат да бъдат снимани". ...Друго, друго, ами друго май няма. Това е. Промени тези неща и ще те одобрим. Създаване на герой - Първи курс - Page 2 271631

сега как е?

Добре, одобрена си . Приятна игра Създаване на герой - Първи курс - Page 2 271631

Хайде Лорелай, и твоят ред дойде. Създаване на герой - Първи курс - Page 2 271631

Одобрена си. Честито.

» Първи курс(общ урок)
» Вампири Първи курс
» Първи курс
» Първи курс
» Първи курс