Голямата зала

Голямата зала се намираше в дъното на коридора на приземният етаж. Въпреки че беше най-вдъното, тя беше едно от най-посещаваните места в училището. Вътре най-често се посрещаше началото на годината с някой хубав бал или концерт. Масите и столовете бяха покрити с бели покривки. Вампирите, върколаците и чародейте бяха разделени в трите части на помещението, за да не стане някое сбиване, а помежду им бяха местата на учителите. Така че общо взето всичко беше перфектно. Изходът беше в края на залата, а храните и напитките - разделени на две маси до стената. Вампирите получаваха човешка и животинска кръв от кухнята, в чаши и стъклени шишенца.

Не можех да повярвам, че вече бяхме свършили с оправянето на залата. Двете вампирки-директорки бяха големи щастливки, че не се уморяваха.
Но за мен не беше така. Балът не беше започнал, а аз бях капнала. С голяма въздишка седнах на един от столовете, предназначени за учителите и се огледах.
Бяхме свършили добра работа. Така и не бях разбрала схемата на Медроу за осветлението, въпреки че тя бе опитала да ми я обясни, но това не беше проблем, тъй като изглеждаше прекрасно. Лилиумите, които Ведет беше избрала за украса придаваха на стаята още по-празничен вид. Погледнах малко ядосано към запечатаните бутилки кръв, искрено надявайки се да нямаме инциденти с тях. Нито ми се повръщаше... нито исках откачени вампири. Но мисълта за шоколадовия фонтан, кексчетата и сладките в другия край на стаята ме поразвесели.
Ако не друго, поне вампирките се бяха съгласили те да се мъчат да напъхат поканите при входа на училището. Бяха доста по-перфектни от мен, което им даваше наистина голямо предимство - те поне нямаше как да ги разпилеят и да минат остатъка от вечерта да ги събират. Но пък самата покана много ми харесваше: под букви със завъртулки, изписали "Нощ в облаците", на бебешко розов фон, край хиляди реещи се из въздуха балони, върху един от сивите облаци, една двойка танцуваше. Момичето беше облечено с красива и дълга бяла рокля, а момчето с черен фрак. Което от само себе си навяваше на мисълта, че си имаше ограничения - не прекалено къси рокли, без панталони, без поли, без тениски... но поне с Медроу бяхме убедили Ведет да разреши различните цветове и различните дължини.
Рокля. Оу, да. Аз все още не бях сложила моята, а бала щеше скоро да започне. Хвръкнах извън стаята, за да може след миг да се поява облечена... облечена далеч не както би трябвало. Знаех, че Ведет щеше да полудее, когато ме види. Но на мен ми харесваше. Върху лилав плат беше сложена избродирана черна дантела, придавайки така на късата ми - стигаше на половин педя от коляното ми - Versace рокля доста тъмен и плашещ вид. Колието на De Beers, което не свалях от шията си и сега висеше там, а осветлението се отразяваше в него, създавайки невероятен ефект. Бях сложила и гривна също на De Beers, както и черни с лилаво обувки на Manolo Blahnik, които ми бяха стрували няколко хиляди долара.
Когато се приближих към стаята, усетих нечия миризма. Странно, бях останала само аз, от директорките, защото двечките бяха отишли да се облекат... или бяха свършили, или беше някой ученик. Бързо наближих към врата и надникнах вътре. След като забелязах фигурата на новодошлия, аз се приближих и го поздравих:
- Здравей...

П. П.: Просто откривам купона. Резюмирах постовете от миналата година за украсата. Нека всеки се смята за поканен!

Веднага след като тъмнокосата се скри от погледа и', Елф се затече към сладкишите. Очите и' се уголемиха тройно, устата и' се напълни със слюнка, а носът и' пое хилядите разкошни миризми - от обикновения шоколад, до най-малките подправки. Ястията бяха разкошни, за разлика от Фида, която приличаше на огладнял вампир. Тя заграби няколко храни, но после се сети за добрите обноски и отиде да си вземе и чинийка. Тъкмо беше свършила да си избира и сладко дъвчеше нещо, което имаше вид на глазирана шоколадова поничка, а на вкус беше нещо съвсем различно от всичко, което чародейката бе опитвала, когато чу глас:
- Изглеждам ужасно, нали, Елф?
Чародейката се обърна и погледна. Устните и' се свиха скептично, но след по-малко от секунда се изкривиха в нещо, което би трябвало да прилича на усмивка.
- Твърде си скептична, Анж...
- Казвам се Анжел...
- Анж, и прекалено субективна, - продължи червенокосата сякаш не бе чула забележката. - Роклята ти ми харесва, макар едва ли цветовата гама е най-подходящата за теб. Както и да е. Лека е и ти придава вид сякаш си доста по-... мека и не застрашаваща околните. Жалко, че очите ти са толкова големи. Защо не носиш лещи? Плашиш първокурсниците, мила.
- Пффф... лещи да нося... и ми говори, сякаш ми е шефка или дизайнер... - изпъшка едвам забележимо Ведет, след което се съвзе и добави лъчезарно:
- Благодаря за съветите ти, Фида.
- Бррр... добра си. Почти успя да ме накараш да си помисля, че съм си го въобразила, лошия ти коментар. Със сигурност имаш успех сред децата, все пак са малки, неопитни и наивни. Но не си и професионалистка, в това и едва ли ще заблудиш и учител, което е фундаментално за поста ти... има какво да учиш. Както и да е. Та, предполагам, искаш конспект, нали?
- Мдам, всъщност... - промърмори Анжел, зашеметена, макар и да бе вампирка, от Елрин-латерната.
- Е, значи... ще ти го пратя по пощата... но... искам списък с учениците и при това подробен - история, характер... и на учителите също, при това колкото се може по-бързо. Нали мога да разчитам на теб, Анж? О, да, и чух, че предпочиташ Анжел, но Анж е доста по-френско и кратко. Френската култура ми харесва, а на теб?!
Елрин се облегна на плота и погледна събеседничката си с усмивка, или по-скоро някаква пародия на усмивката, приличаща по-скоро на голяма разкривена гримаса. Но перфектния и' външен вид все пак отвличаше вниманието на хората от настроенията и'. Както бе казала на новата си позната - защото чародейката отказваше всякаква форма на директор, шеф или уотевър в този род, ако имаше професионалист тук, то това беше тя.

Представете си блясъка на звезда. Неукростим, заслепяващ, хипнотизиращ. Да, точно такава бях и аз тази вечер. Като звезда ...



СТОП!!!



Лошо е да имаш прекалено голямо самочувствие. Наистина е много лошо. Но какво пък, намирах си се за хубава. Роклята,която бях облякла, представете си не беше червената, която бях показала последно на Анжел. Познавах душицата от много време, за да не рзбера какво мисли наистина. Казва - "Боже страхотна е, трябва да си я купиш!", мисли:"По дяволите, от толкова много рокли точно тази ли успя да намериш??" За това тайничко от нея си купих още една. Черното е цвят, който не стои хич зле на руи с бледа кожа.

Роклята беше съвсем семпла. Черна, без ръкави, без презрамки, с не много голям шлейф и с прекрасна бяла бродерия при деколтето. Обувките бяха на тънки високи токове, а бижутата представляваха малък нежен пръстен и колие с камъни Сваровски. Русите ми коси бяха прибрани в прекрасен кок, а пред лицето ми се спускаха два кичура.

Заслизах по стълбите. Залата не беше пълна. Видях Ведет и за мое най - голямо учудване беше с роклята,която беше купила. Стоеше и "почти перфектно". С нея беше една чародейка, предполагам преподавателка в училището. Приближих се към тях.

- Здравейте!

- О, и ако това не е професор Медроу! - повдигна вежди чародейката.

- Наричай ме Клариса. А ти си?

- Елфида Фейронин, приятно ми я - протегна ръка тя.

- Значи Фида, и на мен ми е приятно.

- Имам нужда от просветление! - обади се Анжел - Къде е червената рокля?

- Ти не я хареса, затова облякох тази.

- Аз.. но аз ти казах, че е супер!

- Каза го, но не го мислеше наистина. Тази е 10 пъти по - хубава, не можеш да го отречеш.

- Всъщност мога! - вдигна невинно рамене тя.

- Ведет! - изсумтях

- Шегувам се спокойно!

- Е, Фрида, каква специалност ще преподаваш?

По - рано същата вечер
- И що пък трябва да ходя на тоя бал? - мърмореше си Лестор докато спираше душа. Той не си падаше по купони, дискотеки и подобни. Наричаше ги "места където се сбират комплексари и неудачници. Е това не беше точно купон, а бал за началото на учебната година.Тъй, че трябваше да отиде. Пък и понякога и на такива места се срещаха свестни момичета... Момчето си сложи боксерките, потника и чорапите и почна да се облича. Черна копринена риза, памучен панталон - също черен, зелена вратовръзка - затрудни се с възела, но успя да си я сложи и кафяви обувки. Накрая и малко дезодорант с аромат на люляк. Вече беше готов и тръгна към балната зала..
Дали беше подранил, въпреки че се постара да закъснее? Дали бе така не беше толкова важно. Главното беше, че нямаше момичета. Само три, но те бяха на масата, явно предназначена за преподавателите. Лестор ги поздрави и отиде до масата, с табела "ЧАРОДЕИ". Взе си чаша чист портокалов сок..

Днес беше първият ми работен ден като преподавател. Движех се бавно с моето бебче. Импала '67. За момент спрях пред големите порти на училището и след като премислих потеглих на вътре. Спрях колата пред стъпалата водещи към входа на сградата. Взех си китарата и тръгнах към новата ми месторабота. Кубинките ми затропаха в коридора. Движех се бавно и се отличавах. Облечен с дънки, тениска и кожено яке. Китара на гърба и близалка в устата. Влязох в голямата зала, където беше събирането и се натъкнах на любопитни погледи. Помахах с ръка и седнах на един страничен стол без да обелвам думичка

Мислех си че ще остана незабелязан, но как млад учител,като мен, би го направил. Щом вязох една комоания от жени започна да ме обсъжда. След кратък разговор и шумното окуражаване на приятелките й едната от тях се приближи и..изрече едно доста объркано изречение. Направих крачка, за да се доближа и хванах малката й, но нежна ръка, доближих я до устните си и джентълменски я целунах. Тогава реших да я успокоя и казах:
-Много по-приятно съм, професор Чисто нов

-Еми дърт съм, но се опитвам да поддържам форма. Вижте какво хубаво стегнато дупе имам - засмяхме се едновременно. Схрусках близаклата и извадих само клечката. Погледа ми се върна на директорката. Усмивката ми я караше леко да притрепва, но забелязвах и вниманието й щом чуеше гласът ми. Свалих китарата от рамото си и казах:
-Пътувах доста и не бих отказал един душ. Ще ме опътите ли до стаята ми. - и след въпроса ми очите ми стояха точно срещу нейните. Усмивката ми се скри и тогава допълних:
-По-късно може да се видим. Ще ви разкажа за тези 600 години. - Щеше да е добре да се опозная с другите. Огледах се и като стиснах дръжката на калъфа си тръгнах към изхода на залата. Вървях спокойно и излязох, а след това просто тръгнах да търся стаята си.

Мъже. И един специялен. Много специялен. Тъй де, красив.
Фейронин положи доста усилия да премести очи от жертвата си към другата си... така де, от красивото момче, с което нямаше търпение да се запознае към директор заместничката, чиито думи отдавна я бяха отегчили и които слушаше само с надежда да може един ден нещо да извади от бедната професорка. Като например да я накара да гласува за Елфида на изборите за директор, които Фейронин вече планираше.
- Кларис, скъпа... съжалявам, но може ли да продължим тозьи разговор по-късно? Защото... виждаш ли онзи там? С катранената коса? Е, мисля, че е мой ред да атакувам... - сложи ръка върху рамото на колежката си червенокоската и с голяма, уж-топла усмивка зачака отговора.
Дамата завъртя леко глава, намери секс-модела, който си бе набелязала новата й позната и облиза театрално устни. Което значеше да, нали?

"Малката, този не ти е на ниво! Я къш от тук, ако искаш да минеш годината!" - русокоската, която говореше с жертвата на Фейронин си отнесе един от нейните черни погледи, които биха могли да убият дори вампир, ясно отбелязвайки й, че тя поемаше този върколак от тук нататък. Момичето, явно раздразнено - а и имаше за какво, тъмноокият беше много, много сладък, се прегърби, сякаш надявайки се, че ще изчезне и заотстъпва бавно назад, след което хукна.
- Плашиш ученичките ми, - отбеляза хладно преподавателя зад нея.
- И аз мисля, че изглеждаш зашеметително, - усмихна се чаровно червенокоската,завъртайки се, а мислите й се обвиха около тези на съществото пред нея, решени на всичко, че да пречупят преградите и да накарат притежателя на противните да се разтопи.
- Аз съм професор Александър Джунг.
Усмивката на чародейката се разшири, очите й заблестяха. Тя стана от масата, очаквайки джентълмена да я последва, но щом не видя никаква реакция, го хвана за ризата и го издърпа към себе си. Зле преценената сила на движението накара учителя да свърши върху колежката си, надвиснала над съседната маса, лицето му на едва няколко сантиметъра от нейното.
И тогава дойде онази налудничава идея. Напълно и изцяло откачена, но доста манипулативна. Ако успееше... то имаше двойни шансове.
Тя обгърна шията на събеседника си с ръце и бавно се издигна, след което го целуна. Електрически шок премина през тялото й, сякаш беше завряла мократа си ръка в електрически контакт, но много, много по-приятен, като топла вълна, съгряваща я от главата до петите. В същото време, аурата, образувана от силите й напипа онова напукано от шока място в бариерите на преподавателя и се промъкна, доста несигурно, опитвайки се да завладее напълно територията и да убеди Джунг, че всичко, което иска е да прекара вечерта си с колежката си.
Но не само червенокоската можеше да бъде непредвидима. Когато Алекс отвърна на целувката й, тя беше дотолката завладяна, че остави таланта си да се оправя сам, без никаква идея, дали беше достатъчно навлязъл в мозъка на жертвата, че да го завладее сам и се отдаде на целувката.

"Добре де, трябва ти въздух," - каза гласче в главата й, напълно не намясто в еуфорията, в която бе изпаднала Елф, връщайки я брутално в реалноста.
Тя наклони внимателно глава назад, поемайки си въздух. Колко време бе минало? Векове? Това, което беше преживяла току-що не можеше да се побере в няколкото минути, които трябваше да са минали. Освен ако времето не бе спряло. Но сега нямаше време да мисли. Беше имала най-хубата - и единствената - целувка в живота си и можеше само да се надява, че това беше така и за върколака.
- Аз съм професор Елфида Фейронин... Елф... по изучаване на магическите същества, - думите й прузвучаха странно, под прекрасната музика, след всичко, което бе казала без слова за краткия период време, който бе минал. Какво значения имаше сега името?

Ама тая къде се меси? И какви по-дяволите са тия манери, да ме остава така, моят любим кавалер?
Ъ-ъх, ти нямаш право да говориш за маниери след това, което направи....
Мир?!
Най-изгодната позиция за теб.
Мразя те.
Ефида затвори лицето си, надявайки една от многобройните си маски, тази, която използваше може би най-рядко - на срама и извинението, на примирението и молбата за прошка. Тя прехапа устните си, по които все още бе останала следата от тези на Джунг и навела глава се приближи към него.
-Аз... аз съм измпулсивен човек, професоре, госпожице. При вида ви... а трябва да призная, че изглеждате зашеметително... О, не, не, трябва да се спра! - развайка се госпожицата, разказвайки история, измислена на момента, закривайки с ръце лицето си уж от срам, но реално, за да прикрие усмивката си. Тя издиша и вдиша няколко пъти отново, махна бавно ръцете си и продължи: - О, моля ви, чуйте ме... аз... нека започна отново, - закърши пръсти тя. - Казвам се Елфида Фейронин и съм заместничка по изучаване на магическите същества и при очевидната липса на учител по този предмет аз най-вероятно ще ви преподавам тази година, госпожице Кроу. А с вас, господине, мисля, че ще се виждамедостатъчно често, все пак сме колеги. Не искам да имате лоша представа за мен. Това, което стана тази вечер е против моралните ми ценности, против миналото ми, против мен самата! - викна тя, разпервайки ръце на горе, сякаш надявайки се, че от там ще слезе Зевс и ще покаже душата й на събеседниците й. Което, естествено, бе немислимо, имайки предвид, че това бяха чисти бръщолевици, бабени деветини, нямащи нищо общо с реалноста. - Нямам представа какво ми стана, поддадох се на изкушението ли, какво, но искренно ви обещавам, че няма да повтори, - да бе, сякаш няма да бъде първото нещо, което ще се опиташ, когато момента ти се стори подходящ. Млъкни! - Моля ви, умолявам ви, забравете жеста ми и ми дайте втори шанс, забравете случилото се!

Намерих една стая, която служеше за спално помещение. Оставих си багажа и се изкъпах. Вече бях чист и леко отпочинал. Извадих си бельо, дънки и една тясна тениска. Облякох ги и след като се огледах в огледалото си обух кубинките. Бяка кафеви с дебела подметка. Изправих се и раздвижих тялото си. Единственото нещо, което взех беше китарата ми. Поставих я отново на рамо и тя придърпа тениската назад. Така платът полепна по тялото ми и по-лесно се виждаха извивките на тялото ми. Излязох от стаята и отново тръгнах към голямата зала. Този път тропота ми кънтеше в коридора от големите ми обувки. Щом влязох в голямата зала пристъпих спокойно напред. Минах покрай група от говорещи учители и ученичка. Аромата на евтиния ми, но добре миришещ парфюм се разнесе покрай тях. Застанах пред директорката и попитах:
-Е професор Ведет, вече се чувствам по-добре. - бих казал по-секси, но пропуснах този факт. Трябваше да отворя някаква тема, за това попитах:
-Ще ме разведете ли из университета?