Преподаватели

Заглавие: Преподаватели Сря Сеп 01, 2010 4:22 am

Ако искате да бъдете преподавател трябва първо да имате одобрен герой. Тук е темата в която да се запишете. Но след като се запишете трябва да бъдете одобрени, както всички. Ето списъка който трябва да попълните:

Име:

Години: човешки + вампирски/върколашки/(чародейски = човешки => само човешки)

Вид: вампир/върколак/чародей

Външен вид: преди и след трансформацията

Характер:

История:

Дарба (само за чародей)/Талант (само за вампири)*: Моля, да не се повтаря с дарба/талант на друг герой. Измислете си сами, не го чакайте на готово.

Преподавател по: Все още няма избрани предмети така че можете да си изберете сами след което ще го обсъдим.

Допълнително*: семейство; домашен любимец; талисман и т.н.

Хобита*:

графите отбелязани с * не са задължителни

Заглавие: Re: Преподаватели Сря Сеп 01, 2010 12:10 pm

Клариса Медроу

Години:
22 човешки и 91 вампирски, общо 113

Вид: вампир

Диета:
Животинска кръв

Външен вид:
Като човек имах много бледа, кожа, която стана още по - бяла след трансформацията. Очите ми бях черни, след ухапването добиха кървавочервен цвят, а след започването на диетата - златист. Русите ми леко чупливи коси се спускат до средата на гърба ми. Висока съм 168 сантиметра и тежа около 55 килограма.

Характер:
Винаги съм била обичлива, жизнерадостна, усмихната. Но ако някой прекрачи границата лесно се вбесявам. Хитра съм и много умна, придвидлива и упорита. Не мога да оставя някой просто ей така, винаги съм държала на своето. Често използвам красотата си, добре оформеното тяло и неописуемата грация като маска, за да мога да спечеля повърхностните хора на моя страна.

История:
Родена съм във Венеция и майка ми умира при раждането ми. Баща ми се грижеше за мен. Винаги беше внимателен, защото осъзнаваше колко зле се чувствам при липсата на майка. Една следобед, ясното небе ме приканваше да се разходя в гората. Тъкмо бях навършила двадесет и две години. Предишната вечер Робърт ми бе предложил брак и аз бях приела. Чудният ден беше спокоен и красив докато някой, или по – точно нещо не изскочи пред мен. Освирепелите му очи бяха кървавочервени, а бледността на кожата му се различаваше много от моята и без това бледа кожа. Подивял от жажда той скочи и заби зъби в гърлото ми.Пожарът вече беше разпален. Усещах как всяка капка кръв напуска тялото ми. И точно когато беше в края, когато ми оставаше още миг живот, той спря. Явно нещо го беше изплашило защото ме захвърли и изчезна за секунда. Остави ме в предсмъртните ми мъки да се гърча ...които ме доведоха до нов живот. Живот като вампир.В гърлото ми клокочеха викове, които не можех да изкарам на свобода, защото не можех да помръдна. След известно време, което ми се стори като цяла вечност болката стихна. Все още не можех да осъзная къде се намирам и започнах да вървя на посоки.Живях в една гора. Плътна и пълна с живот. Първо ловувах с ловци и бракониери, доста често нападах и туристи, но веднъж се реших да опитам животинска кръв. Знаех, че убийството на невинни хора е ужасно и затова преминах при тази диета. Бях срещала и други животни убити от вампир, затова започнах да приемам само такава кръв. Скитах много време из горите, ловувайки животни, но скоро попаднах в нова гора, в близост до някакъв град, по - точно градче. Ловувах в гората, стоейки далеч от жителите му. Един ден надуших странна миризма. Беше друг вампир. Стоеше подпряна на едно дърво, захвърлила един елен на страна. Казваше се Анжел Ведет и беше назначена за директорка на едно училище за вампири и някакви други същества: Солей е Люн. Станахме приятелки, често се срещахме в гората и си говорехме зедно. Разказах и' за живота си, тя за нейния, разбрах, че имаме много общи интереси. Един ден тя ме покани като заместник - директор на училището със специалност Хранене и оцеляване. През всичките 91 години практика, които преди да дойда в градчето прекарах скитайки из горите, изучавайки вида ни, успях да събера в планове и бележки свързани с живота на новородените, за да ги преподам на учениците си.

Талант:
Манипулация на спомените. Мога да контролирам спомените на другите. Освен, че мога да ги обърквам и да ги изтривам, мога да припомням разни картини като видения.

Преподавател по: Хранене и оцеляване

Допълнително*:
Преди трянсформацията щях да се омъжвам и мъжа ми ми подари годежен пръстен, които и сега никога не свалям.

Хобита*:
Обичам да чета, да пазарувам и да танцувам сама пред огледалото.

Заглавие: Re: Преподаватели Пет Сеп 03, 2010 9:34 am

Име: Анжел Ведет

Години: 21 човешки; 48 вампирски; общо 69 години [Дата на раждане: 18.10.1941 година]

Вид: вампир

Външен вид:
- преди:
Като човек не бях много висока, нито много слаба. Нито бях особено красива. Или поне аз не смятах така. Имах кестенява коса спускаща се почти до кръста ми и кафви очи. Кожата ми беше светла, сигурно се дължеше на факта, че винаги стоях в стаята си като къртица или прилеп или нещо подобно.
- след:
Сега съм по-висока и много по-слаба, с около 10 килограма. Много по-красива съм от преди. Очите ми са кърваво червени. Когато огладнея, стават въгленово-черни. Кожата ми е много по-светла от преди. Когато за първи път излязох на слънчева светлина, усетих че кожата ми пареше.

Характер: Като дете не бях особено общителна. Не говорех. Не излизах. Не познавах съседите и съседските деца. Стоях в стаята си и четях книги. Мразех да ходя на училище тъй като трябваше да излизам и да се срещам с хора. Мразех учителите тъй като ме изкарваха на дъската, за да решавам задачи, да чета на глас разкази и стихотворения и въобще всичко което се правеше на изпитване. Така че общо взето мразех всичко което включваше излизане от стаята ми и затварянето на книга.

История: Когато станах на 19, на рожденният си ден , с книга в ръка, излязох за първи път по свое желание. Стигнах до някакъв път, а отсреща имаше пътечка, водеща към гората. Пресякох и тръгнах по пътечката. След което тръгнах в друга посока, а пътечката остана далеч от мен. Вървях само на право, минах покрай хиляди дървета и храсти и стигнах до една поляна. Обширна, пълна с цветя поляна. Покатерих се на най-близкото дърво, на най-ниският клон и отворих книгата. Вечерта, когато се прибрах в къщи, родителите ми имаха гости. Седмици наред, в трапезарията беше пълно с хора, когато аз се прибирах от поредното си излизане в гората. Една вечер, минах през трапезарията, за да стигна до кухнята - това беше единственият начин да се докопам до някой друг сухар. През другите вечери, в стаята бяха съседи, роднини или мъж и жена - приятели на родителите ми. Тази вечер обаче бяха приятели на родителите ми, плюс някакво момче. Беше невероятен. Глупости. Беше хубав, но чак пък невероятен. Та, както и да е. Висок. Имаше черни очи (или поне така ми се стори) и кестенява къдрева коса. Влязох в кухнята и си напъхах главата в хладилника. Извадих един сухар и бурканче с конфитюр. Той застана до мен и ми каза: ,,Здравей". Това беше просто ,,Здравей". Сякаш очакваше да му кажа същото. Но не го направих. Намазах си сухара с конфитюр, сложих ножа в мивката, бурканчето - в хладилника. След което последва: ,,Казвам се Ник...Приятно ми е." Какво трябваше да му отговоря?! ,,И на мен" Ами не ми беше приятно. Какво, да го лъжа ли? За това просто изядох сухарчето си и излязох от стаята. Очевидно беше достатъчно нахален да ме последва. Вървеше бавно зад мен. След което аз стигнах до стаята си и когато влязох, силно я тръшнах под носа му. Взех си книгата и легнах на леглото си. Чу се леко почукване по вратата. Някои хора казват ,,Да?", а аз попринцип казвам: ,,Не!" Но ,,някой" си решава че това е нова дума за ,,да" и си влиза в стаята ми и си сяда на стола ми и най-нахално ме пита:
- Може ли да разбера твоето име? . За малко да стана и да го изритам от стаята си. Но нали съм мила и му отговорих:
- Анжел.
- Красиво е. - по изтъркана реплика можа ли да измисли?! Знам че е красиво, но го мразех. То представяше и мен като красива, а аз не бях. Не само че ми идваше да го изритам от стаята ами ми се искаше да го изхвърля през прозореца, но трябваше да си купувам нов, тъй като беше закован. Да не би така случайно да се депресирам и да скоча от там. Странно ли, защо, родителите ми си го мислеха (а и от вторият етаж нямаше да ми стане нищо). Но както и да е, той продължи да стои в стаята ми и да ми дрънка глупости. - Може ли да те попитам, би ли излязла... с мен... някой път.
- Ами, нека помисля, днес е петък, значи... никога! Сега се махай!
- Защо? Имам предвид, защо не искаш да излезеш с мен.
- Не, че не искам...просто...ами всъщност, да, не искам. - и отново последва глупавият въпрос ,,Защо?" - Защото аз не излизам! Защо ли ти давам обяснения, махай се!
- Добре, махам се, но искам да се видим отново.
- Искаш да ме видиш?! Добре, аз ходя само на едно място, сама! Доведеш ли някой друг, мъртъв си! Ясно?! - той поклати глава - Добре... - последва дълго обяснение къде се намира поляната, дървото, пътеката и всичко останало водещо до това място.
На следващият ден, се събудих в странно, добро настроение. Обух сините си дънки и лилавата тениска. Взех книгата, която четях предишната вечер и слязох долу. Изядох едно сухарче и облякох якето си. Нахлузих набързо едни обувки и тръгнах към поляната. Вървях и си мислех, дали не съм сънувала всичко което беше станало предишната вечер. Изглеждаше ми абсолютно реално. Пътят до поляната ми изглеждаше безкраен. Стигнах там без да се огледам за него. Имах предчувствие че е било само сън. Качих се на дървото и отворих книгата. Бях стигнала до някакъв диалог:
- Здравей - чух. Реших че все още си мисля за снощи и думите кънтят все още в ушите ми. Или чета, но написаното в книгата, точно на тази страница нямаше нищо общо с поздравявания и всякакви други такива. Третото което си помислих беше че все още си мисля за съня. Не, не беше нито едно от трите. Беше там, до мен, неговият глас. Чувах го съвсем ясно. - Няма ли да ме поздравиш? - Идваше някъде отгоре. - И този път ли ще ме игониш - засмя се.
- Няма... Какво правиш там?! Слизай долу, идиот такъв!
- Хм...идиот? Супер, нов прякор, харесва ми. - слезе долу с един скок.
- Е, кажи сега, защо искаше да ме видиш?
- За да говорим. За да те видя. За да ми кажеш нещо друго освен ,,Разкарай се!"
- Нямаме за какво да говорим. - след което погледнах към небето. Слънцето се показа, а лъчите преминаваха през клоните на дървото.
- Напротив. Имаме. Не съм го казвал на никого, освен на родителите си.- след което ме погледна. Тогава животът ми свърши. Превърна ме в това което съм, защото реши че съм тази с която трябва да бъде. Може би не бях. Но той знаеше че бях аз. Дълги години бяхме заедно. Живях сред такива като мен и него - вампири. Скоро разбрах че два вампира, са основали училище за вампири, въколаци и чародеи. Заех поста на директор на това училище, кръстено на тях - Солей е Люн (от френски - Слънце и Луна). От тогава убочавам новородените вампири, новотрансформираните върколаци и чародейте, току-що открили дарбата си, да живеят в човешкият свят.

Талант: да контролира действията на другите

Преподавател по: Минало, настояще, бъдеще

Допълнително*: майка - Дениз и баща - Лиън; талисман - сребърно колие-звезда.

Снимки:

~Анжел като човек~
~ Анжел като вампир~
~Ник и Анжел~
~Ник и Анжел~
~Ник~

Хобита*: Обича да чете.

Заглавие: Re: Преподаватели Пет Сеп 03, 2010 11:44 pm

Преподаватели The+Pretty+Reckless+taylor+momsen++the+pretty+reck

1
2
Име: Кейтлин РОбъртсън
Години: 20 човешки/134 вампирски
Вид: Вампир
Диета (само за вампири) - човешка кръв

Външен вид:
Външният вид на Кейтлин докато е била човек е бил дори и по - съвършен от вампирският й...е всъщност това е невъзможно, но и като човек е била страшно красива.
Дългата й почти до кръста - руса коса се спускала на къдрици по добре оформеното й тяло. Очите й били светло - сини, но за жалост сега са заменени от тъмно червен чифт над който винаги е нанесен плътен - черен грим. Винаги е привличала чуждите погледи, но не само с красотата си, но и с екстравагантната си визия.
Безумно късите поли и кубинки в комплект с жартиери (по всяко време) са запазен стил на Кейт.
Да не забравяме тежкият черен грим комплектован или с винено червено червило или със съвсем бледо розово. Все цветове не съвместими с цвета на кожата й.

Характер:
Макар и стряскащият й външен вид Кейтлин е добра и мила или поне в повечето случаи. Е да има моменти в които държанието й е грубо, лицемерно и дори...плашещо за околните, но винаги има причина.
ПОради вампирската си същност избухванията на Кейтлин са не избежни. Макар и за съвсем кратко тя може да вдигне кръвното на всеки. На кратко тя си е същински дразнител, който от време на време се държи (що - годе) добре.
Попринцип Кейт не е от момичетата падащи си по лиготии и т.н. Не й харесва когато средата около нея е напълно спокойна. Макар и да не признава тя харесва напрежението, шумът и др. вместо спокойствието, тишинната ... Те не са присъщи за нея.

История:

Кейтлин е родена през 1876 на 16 ноември в Сиатъл/щата Вашингтон. Може би точно заради местораждането й толкова много обича дъжда, та това все пак е щата на мрачното време.
КЕйтлин не е била едно от онези деца с прелестно детство. Детството й не било никак розово, след като баща й починал. Този факт я съсипвал и винаги когато се сети за него получава пристъп на агресия. Е с времето това минало, но като била малка тя била доста проблемно дете точно поради този факт.
Когато станала на 15г. тя започвала да свиква с отсъствието на любимичт за нея човек. Стана по - мила, по - ведра, по- добра и всички положителни по - та за които се сетите. Всъщност стана и доста по - известна в училище. Известна до такава степен, че всички да й подражават и мажоретният състав да започва да я мрази понеже привличала цялото внимание върху себе си.
Един ден решили да й спретнат номер. Звъннали й че искат примирие, че искат да са й приятелки и я поканили на кафе. Когато Кейт отишла те на истина били там, въпреки съмненията й. Първоначално били мили, докато не започнали да говорят и разпитват Кейт за баща й, за това че е починал. Започнали да се гаврят с него и с факта, че е мъртав. Една казала, че е правила с*кс с него, а друга че той е женкар и комплексар. Това променило изцяло Кейтлин. Тя знаела, че не е вярно, но я вбесила до такава степен, че станала най - голямата бунтарка в училище. Е да след известно време натрила носовете на тъпите мажоретки, но не могла да забрави за случая.
Отново била най - известната въпреки бунтарският си вид и държание.
Скоро в училището се появило някакво ново момче, доста странно. Никога не яло, не давало признаци че ще заспи в час и т.н. Всички му се подигравали, че е усобняк макар и очевидната му и определено неизбежна красота.
Само и единствено Кейтлин се държала мило с него, но по - добре само един човек от колкото никой. В интерес на истината тя доста си падала по него.
Един ден двамата се оговорили да учат у тях и тъкмо тръгвали натам. ДОкато пресичали улицата деляща училището от зелената поляна водеща към дома му една кола изневиделица се появила и блъснала Кейт.
Шофьорът естествено избягал. Джейсън (момчето с Кейт) я закарало до близката болница, но там не могли да направят нищо. Просто я занесли в моргата. Тогава Джейсън отишъл при нея и ухапал дланта й. Тя не била напълно мъртва...сърцето й още биело, а Джей очевидно бил вампир. Защото миг по - късно цялото й тяло се трясло от прогарящата вените болка.
След като се свестила разбрала, че е вампир. Джейсън я завел при семейството си, а лично нейното семейство си мислела че е мъртва. Джейсън подготвил всичко. Подпалил моргата, за да се обезобразят всички трупове и никой да не узнае, че Кейтлин липсва.
Така родителите пограбали един труп, който лекарите казали че бил на Кейт.
Самата тя заживяла при семейството на Джейсън което също било само и единствено от вампири.
Всъщност ... приемно семейство. Просто клан вампири към който той се е присъединил.
Скоро Джейсън научава за "Soleil et Lune" и казва на Кейтлин понеже знае колко много би искала да помага на чуждите за хората видове да разберат повече за себе си, защото самата тя в началото не знаела почти нищо.
И скоро Кейтлин отива в Soleil et Lune и става учител.

Талант: Четене на мисли

Допълнително:
- Семейство:
Руслан Хаос (истински баща)
Моника Хаос (истинска майка)

Джеймс Робъртсън (приемен баща)
Керъл Робъртсън (приемна майка)
Джейсън Хаос Робъртсън (съпруг)
Джей Ди Робъртсън (вампирска сестра)

- Членуващ клан: Кланът Робъртсън

- Домашен любимец: Мини шпиц (тежащ 300гр.) Клик

-талисман: Медальон със знака на клана Робъртсън / Клик /

Заглавие: Re: Преподаватели Съб Сеп 04, 2010 3:10 am

Добре, одобрена си, само измисли един предмет, кажи ми кой е по ЛС, ще го обсъдим и официално ще си преподавател. Оу, и само когато пишеш пост, преди да го изпратиш, проверявай за правописни грешки. Видях тук-там няколко. Не е голям проблем, но затруднява осмислянето на текста.

Заглавие: Re: Преподаватели Вто Сеп 21, 2010 5:18 am

Име:
Мелиса Брекдаун

Години:
19 + 139 = 158

Вид:
вампир

Диета (само за вампири):
животинска кръв

Външен вид:
Тя е като висока и слаба порцеланова кукла, с изящни движения и идеално тяло. Има мека като кадифе черна абанасова коса, която със изящните си тъмни къдрици покрива целия и' гръб. На овалното и' лице със заострна брадичка са разположени две зелени очи, обрамчени от мигли, малък чип нос и изящни устни, като краищата на последните са леко дръпнати, а от там се показват белите като слонова кост зъби. Над очите си тя има тънки черни вежди, които и' придават женственост. На бузите почти винаги има лека червенина. Такова беше момичето преди трансформацията.
Сега фигурата и' сякаш е по-висока и по-женствена, което прави, че Мелиса изглежда вече не на 20, а на 22-23 години. Косата е много малко променена - има само по-голяма гъстоата и е по-лъскава. Лицето и' е по-гладко и красиво, но устните които непрестано бяха усмихнати вече са задраво стиснати през по-голямата част от времето. Чрервенината на бузите е загубена - вече завинаги. Кожата и' е по-твърда и студена, но и много по-прозрачна и бяла. Движенията несъмнено са по-изящни - като бърз танц. Очите и' са загубили зеления си отенък и са придобили един по-красив, златист, който доказва, че се храни само с животни.

Характер:
Тя е доста умна, но никога не се фука с това. Мила и приветлива е, но ако я раздразниш или обидиш някого/нещо, на когото/което тя цени, ще си патиш в стотен размер.
Мелиса е емоционален човек и това прави и без това лесно ранимата и' същност още по-податтлива. Това съвсем не означава, че лесно се предава. Когато си науми нещо, то тя го изпълнява, дори и ако трябва да накара слънцето да изгрява от запад. Тя винаги е права, ако не е ще обърне нещата наопаки и пак ще е. Държи на приятелите си и е готова да даде всичко за тях, но ги подбира много старателно. По принцип няма предрасъдъци, но понякога има доста усилено шесто чуство, а тя винаги се вслушва в него. Лесно избухлива е, а никой не иска да я види такава, а още по-малко да заслужи нейния гняв. Любознателна е и изключително голяма част от времето си провежда над книгите. Артистична натура е и много често играе тятър и се представя не за такава, каквато е. Душата на компанията си и печели всички сърца със своето чуство на хумор, изключителна чуствителност към нещата не-ми-се-иска-да-говоря-за-това, оптимизъм и отворенност към света. Обича да си отмъщава, което е малко странно за нея и въпреки това вярно. Никога не приема заповеди от другите и ако някой си позволи подобно нещо, то ще загуби напълно всякакви добри чуства от нейна страна. Това обаче не означава, че не си знае мястото. Добра лъжкиня е, но според нея това се дължи изключително на артистичните и' способности.

История:
Историята ми запова в Куба, макар далеч да не се развива по-голямата част от нея там. Израствам с майка си. Тя беше писателка на книги и пътуваше по целия свят, че и аз с нея. И не упражняваше никакъв родителски контрол. Именно заради това аз бях станала дете на земята, ако може така да се нарече.
За една от книгите си, майка ми потърсва музата си в лазурните водни басейни на Куба. Там тя среща баща ми. Той дори не беше чел книгите и' и за това майка ми си въобразява, че той я обича заради самата нея. Един вид ученическа любов, но главните герои са на на по 29-30. Преди още да узнае, че е бремена, на майка ми се налага да замине. Когато се връща след това - едва след 5 месеца - тя едвам си спомня лицето ми, а той вече е женен за друга. Разделят се без много сцени и емоции. Дори няма нужда от развод, защото съм незаконно дете. Не съд решава делото - майка ми все още не беше осъзнала, че има дете, а когато това става вече няма как да потърси баща ми.
Пътувах с майка си навсякъде. Бях наследила таланта и' и в началото само редактирах и обогощавах книгите, в последствие пишехме заедно, а накрая сама публикувах. Винаги съм знаела цялата история. На 5 посетих бяща си, после на десет, а на 15 се скарахме жестоко. Той искаше да остана с него. Аз се противих - бях първото му дете, но той имаше още едно - от втората си жена -, а и в момента беше разведен и с нея. Никога не бях уважавала баща си, но на гарата той нарани майка ми. Това ни скара с него и аз го намразих завинаги.
Трансформацията:
Бях на 19. Майка ми ме уговори да отида да видя баща си. Аз бях категорично против - мразех го и това никога нямаше да се промени. Но все пак заминах - не можех да откаа нищо на майка си. Тя, според мен, все още хранеше чуства към баща ми - ставаше доста нервйна ако не говори дълго време с него, а сега, тъй като той беше болен, тя се измъчваше. Затова заминах.
Пристигнах на гарата след няколко дни уморително пътуване през страната.Тя беше пуста. Бяхме само персонала, аз и баща ми. Никого другиго. Последния беше с гръб към мен, прав като статуя, с кожа по-бледа от тази на мъртвец. Дългите му черни коси, прави като слама, бяха вързани на ниска опашка. Чух го как вдиша през зъби, след което се обърна към мен. Това ме зашемети. Не самото движение - което беше невероятно изящно, като на балерина -, а красотата на баща ми. Той не се беше състарил за последните четири години, а сякаш всеки час беше разхубавявал. Кожата му беше гладка и белега от незапомнени времна, който минаваше през окото му и загрозяваше цялата лява страна на лицето му, беше изчезнал безследно. Под учите му имаше синини, но иначе беше великолепен. Не го погледнах в очите - твърде ме беше страх от чуствата, които те можеха да причинят в мен.
- Виждам, че си добре- казах аз ледено, завъртях се и се запътих към касата, за да си купя билет. После хвърлих през рамо: - Аз си тръгвам. Сбогом. Заради мама, не ти пожелявам да умреш, макар това да е най-искренното ми желание.
В следния миг студените му пръсти ме хванаха за китката. В същото време обаче, осъзнавах, че няма как да е той - първо, беше на най-малко 30 крачки от мен и второ, щях да го чуя ако направи и крачка с неговите тежки ботуши. И все пак като се обърнах беше той.
- Никъде няма да ходиш, млада госпожице - изсъска той през зъби. Гласът му ме накара да трепна. Беше изчезнало нежното звучание, с което баща ми последния път ме молеше да му простя. Сега гласът, макар и със зъчанието на музика, беше зъл и зловещ. - Не и преди да станеш като мен! Ха-ха-ха!
- Ти... ти не си човек - казах аз. Не знаех защо го казвам. Просто знаех, че трябва. Както не знаех защо да не е човек. Просто знаех, че не е. Че е нещо много по-лошо.
Той отпусна ледената си хватка. Преди това той ме беше повдигнал на няколко сантиметра от земята и сега аз се сгромолих с трясък.
- Не е възможно... не е възможно тя да ти е казала, че съм мъртъв... Как позна?... - замърмори баща ми. След това обаче рязко ме хвана и ме повлече надалеч.
Не си спомням много добре какво се случи. Той ми говореше, след което просто впи зъби в гърлото ми и адската болка започна. Продължи четири дни - поне така разбрах. Когато се събудих, баща ми го нямаше. Той беше оставил бележка:
"Ако се събудиш, не мърдай на никъде. Стой където си. Ще ти обясня всичко когато се върна. Знам, че не ми вярваш, но аз все още те обичам."
Потреперих при самата мисъл да остана на мястото си. Бях по средата на гората. А и гърлото ми ме болеше ужасно. Точно за това аз избягах. Не, има и още една причина. Не исках да съм с баща ми.
Но както и да е, аз избягах. Всъщност, движех се наслуки, а и нямах идея къде мога да отида. Налага се да отбележа, че нямах идея какво се е случило с мен. Затова нямам идея колко време бях бягала когато намерих един лъв и, по инстинкт, се нахвърлих отгоре му. Когато свърших, бях отвратена от себе си. С времето оъзнах какво се е случило с мен. Но наистина спрях да се съмнявам когато се видях в едно езеро. Червените ми очи говореха сами за себе си.
Всеки друг на мое място би бил отвратен, изплашен или нещо подобно. Не и аз. Обичах вампирите. Да, това каква съм развали всичките ми планове от рода на това да стана писателка, но на мен не ми пукаше.
Бях в плачевно състояние когато пристигнах в едно малко селце. Хората ме гледаха със съжаление и бяха искренно учудени когато им показах, че имам пари. Купих си оттам всичко необходимо - няколко чифта дрехи, един голям сак и най-вече слънчеви очила да не се виждат очите ми. А, и естествено не пропуснах да си купя огледало - бях много суетна. Купих си и други неща за лична хигиена и когато се оправих вече не приличах на разкъсана от тигри и лъвове, а на принцеса, облякла обикновени дрехи.
Близо година се скитах като номад в гората, но накрая страха той да не ме намери надделя и аз заминах към Европа. Вече бях видяла какво ми причиняват слънчевите лъчи и точно поради тази подробност целта на пътуването ми беше дъждовният Лондон. Но и там не мислете, че се слях веднага с хората. Не, аз просто си купих вила на няколко километра от града и се всявах там само когато нещо ми свършваше. Хората дори не знаеха, че съществувам.
Но един ден имах гост. Беше някъде 10 години след като се бях настанила и посетителя го намерих да ме чака пред нас когато се върнах от лов. Беше човек. Имаше големи зелени очи и златисти коси, много късо подстригани. Не исках да закусвам с нея - достогава не бях пила хора и нямах никаква желание да започвам. Но тя ме беше вече видяла и нямаше как да избягам.
Тя се приближи до мен. В очите и' нямаше страх, макар според мен точно това би трябвало да има.
- Аз съм Еленор. Ти трябва да си някоя от студентките, нали? - спокойния и' глас беше някак детски весел. И в същото време просто нямаше как да не и' отговоря. Тя ме плени/малко пояснение: тук имам предвид например начина, по който Ренесме пленява всички вампири, дошли да я защитят/.
- Ъм, да - казах аз първото, което ми дойде наум.
- Не съм те виждала. Как се казваш? - попита тя.
- Започвам от следващата година - излъгах аз. - Мелиса. Мелиса Брекдаун.
Няма да ви вмъквам в подробности. Ще кажа само, че Еленор ме накара да отида да уча в университета. Заради нея придобих начина на живот, който запазих дълго време - а именно да се сливам сред хората.
С Еленор станахме приятелки и това за цякл живот, по-точно за целия неин живот. Аз още я помня и тя е единствения човек, който се спрители с мен по такъв начин. В последствие се оказва, че случайно открила къщата ми когато се връщала от пикник с приятелки.
Еленор никога не разбра тайната ми, въпреки че приятелството ни продължи и след университета благодарение на телефона. Тя умря млада - но след като вече си беше създала семейство, което я обичаше и което обичаше. Естествено, не веднъж ми е м инавало през ума да я преобразя - но знаех, че тя предпочита нейния живот пред всичко друго на света. Никога не разбрах мнението и'. Но винаги го почитах, макар и да се укорявах после, че не съм я превърнала.
Остатъкът от живота ми мина в скитане от университет на университет, като даже веднъж си позволих да си публикувам една от книгите си. Това беше грешка - защото се оказа, че единствения начин да се отърва от папараците беше да обявя авторката за мъртва и да се скрия за няколко десителетия.
Важно е да кажа, че допреди петдесетина години не бях чувала за правилата на Волтури и все пак ги следвах - по простата причина, че осъзнавах, че не бива да правя което и да е било от забранените неща. Знаех, че те ще ме издадат.
Научих за Волтури отивайки да живея във Волтера. Волтури се учудиха на присъствието ми и бях заведена в двореца. Едва тогава разбрах, че има и други вампири освен мен и баща ми. Не, аз едва тогава разбрах напълно нашата всъщност.
Останах във Волтера няколко години с единствената цел да изчета всичко необходимо от огромната библиотека на Аро. След време обаче прочетох, че има училище за новородени вампири и новотрансформирани върколаци. Взех решението, че мога с не малко неща да помогна и затова заминах натам, занемарявайки всичко. Училището се казваше Sun and Мооn.

Талант:
не съм измислила още, съжелявам. като измисля ще ти пратя ЛС или ще ти кажа по скайп

Преподавател по: Маниери.

Допълнително*:
талисман - колие с висулка във формата на сребърна луна.

Хобита*:
да се бие с гризлита и пумии др. едри животни. В свободното си време обича да пише или да свири на някакъв инструмент.

П.П.:Знам, че има много грешки, съжелявам. А, да, и няма да ме има за известно време.

Заглавие: Re: Преподаватели Вто Сеп 21, 2010 6:07 am

Одобрена си. Приятна игра.

Заглавие: Re: Преподаватели Нед Окт 17, 2010 8:00 pm

Име: Алекзира Норт

Прякор: Изи

Години: Една дама, никога не казва своите години, но днес ще направя изключение, което ще трябва да се пази в тайна, защото който издаде този факт - застрашава живота си! .... Тааа, годините ми са 21 [шепне тихичко].

Вид: чародейка

Външен вид: Не съм особено висока само 1,6о, поради което винаги съм покатерена на високи токове. Фигурата ми е слаба - не прекалено, но все пак нямам много здраво мускулесто телосложение, защото не са ми е нужно, тъй като магията е моята сила. Лицето ми е леко продълговато и по него няма нито една остра черта, която да привлича вниманието. Скулите ми бяха високи, а нослето доста голямо, като винаги съм си мислела да си направя пластична операция, защото не ми е допадало никога. Това личице има две малки бадемовидни очички и големи плътни устни, които доста често имат тъмно червило по себе си, което привлича вниманието. По принцип винаги нося доста тъмен и шантав грим, за да ми отива на това, което всъщност бях - чародейка. Косата ми преди беше дълга и платинено руса, но ексцентричния ми вкус беше против нея. Така че я отрязах до раменете си и я боядисах в бял цвят с особени нюанси на сивото и зеленото. Никога не съм се доверявала на когото и било, за това и прическата си бе мое произведение, което обичах да поддържам.

Снимки: Цък Цък Цък Цък

Характер: Винаги на кръстопът, а това може би се е дължи на трудното ми детство, но какво да се прави не мога да се променя. Доста често приятелите ми са намирали добри черти от характера ми, като например състраданието и нуждата да помагам на тези, които си нуждаят от помощта ми, а също така и упоритостта ми не изостава. В тази категория май влиза и това, че съм доста ината и проницателна личност. Последния фактор, доста често прави голямо впечатление у околните.
Лошите черти от характера ми .... дори и аз не ги знам всичките, но определено са доста. Като например факта, че докато съм добра изведнъж ставам безсърдечно същество, интересуващо се само и единствено от собствените си интереси и желания ... или по - точно - пълен егоист. Моята избухливост и често променяне на мненията карат околните да мразят това у мен. Лукавостта, това е черта, която неизменно присъства в мен. Това че доста често налагам мнението си, а също така манията ми за господство над всеки и всички. Естествено с появата на дарбата ми, съм станала и изключително злобно същество, което се радва на чуждата болка. Не знам как да го убесня, но както хората не могат без да дишат, аз не мога без да съм лошичка. Дори още не съм открила, след толкова много време, какво още може да се прояви у мен, но кой знае - вечността е пред мен, има време да разбера.

История: Родена през 1989 в град Рьойвархьопън. Дори не можех да произнеса името на родния си град, но това бяха подробности. Та, израснах в така наречената "Земя на огън и лед". Всъщност там имаше достатъчно сняг и достатъчно вулкани, че да те накара да съжалявах, че живееш там, но аз не се причислявах към тази групичка, защото на мен нещо винаги ми е хлопало, така че любовта ми към Исландия не изумяваше никого. Обожавах снега, както и новините за наскоро избухнал вулкан. За мен гледката, след опустошителната сила на вулкана, винаги бе невероятно усещане.
Всъщност роднините ми, по - голямата част от тях, идват от Австрия, но майка ми се влюбила в баща ми и хоп - Исландия. Поне са уцелили място, което ще ми хареса. Всъщност не са се преместили доброволно, но това са ненужни подробности, които не обичах да споделям и този път не смятах да правя изключение.
Винаги съм знаела, че съм чародейка, защото ми бяха казали, докато съм още малка, а и ако всеки ден гледаш как майка ти изрича странни думи, а след това става нещо чудато и сам можеш да си направиш извода, че си специален. Естествено, от там дойде и великото ми самочувствие, което ме караше винаги да мачкам самочувствието на сестра си, както и на всички в училище. Поради тази причина имах много приятели, защото повечето ги беше страх и по - добре с мен отколкото против мен, но така трудно разбирах, кои наистина ме ценяха. Бройката им бе трудно откриваема и много малка, но така беше по - добре. Или поне винаги съм си мислила така. Родителите ми, винаги са ми се карали за това ми поведение и заради отношението ми относно най - близките ми роднини, но това никога не ме накара да се променя, дори напротив ставах още по - безмилостна. Злобата струеше от мен, а когато открих дарбата си ... стана страшно. На всички около мен започваха да се разболяват, при това от много странни и необичайни болести и в интерес на истината харесваше ми да карам другите да страдат. Обичах болката и това плашеше майка ми, като я караше да ме мисли за - чудовище. За това бях изпратена на нещо като заточение при баба ми.
Точно на дванайстия си рожден ден бях изпратена във Виена - Австрия. Или по - точно при баба ми. Родителите ми си мислеха, че тя ще успее да ме превъзпита да ме накара да бъда по .... - добра. Искаха да спра да изпитвам удоволствие от чуждата мъка, а също така да спра да тормозя сестра си. Може би това бе една от причините поради които ме пратиха на това място. Както и да е.
Баба ми започна, вместо да ме превъзпитава, да ме учи на нови и нови заклинания. Всяко от което по - интересно от предното. Тя знаеше, че обичам магията, както обичах и миризмата на изгоряло дърво и гледката на опустошаващата магма. Поради тази причина използваше този мой интерес, като стимул, за да се държа добре. Баба ми успя да ме научи на дисциплина, издържливост и съсредоточеност. Това бяха много важни неща, които много касаеха магията, защото ако само за миг се разсея и вместо да запаля свещ, мога да запаля цяла къща и то по погрешка. Всъщност, докато бях на това мое "заточение", се научих, до някъде, да показвам и добрата си състрадателна страна, но лошото у мен винаги е взимало надмощие.
Няколко години по - късно се върнах при родителите си, напълно променена. Те наистина се зарадваха от случилото се и ме приеха с отворени обятия, но забелязах, че някой липсваше. Изира - сестра ми. Нямаше я, а когато попитах какво се е случило с нея майка ми ми обясни, че е заминала, за да преподава в някакво училище, но така и не стигнала до там, защото - починала. Била убита, но не знаех от какво. В гнева си успях да унищожа няколко къщи, преди родителите ми да ме усмирят, което за тях не се оказа лесна задача, но въпреки това успяха.
Майка ми отново имаше някаква странна идея, която както винаги не ми допадна особено, но щом първата и се бе осъществила реших, че може и да е права. Тя ми предложи да замина и да обучавам невръстни чародеи, както баба ми е обучила мен, защото за да намеря равновесие в живота си, било нужно да предам мъдрост на новите попълнения от вида ни. Та, оказало се, че се познавал с директорката и ми уредила работа, за която трябвало да съм благодарна и щяла да ми отвлича вниманието от случилото се със сестра ми. Решението, не ми се стори много добро в началото, но въпреки това заминах, за да преподавам на неопитните чародейци.

Дарба: Мога да накарам всичко живо около мен да изпита болка, но не от мъчения, а от - болест. Стига само някое същество да е на около стотина метра от мен, мога да го разболея, от каквото поискам, така че да изпита нещо невъобразимо. Например мога да причиня главоболие, от което жертвата ми да съжали, че има глава на раменете си. Също така няма значение дали това същество може да боледува или не, дарбата ми може да накара всичко да се разболее - от животно до върколак. От някое растение до вампир.

Преподавател по: Магии и заклинания

Допълнително*: - домашни любимци - два вълка, които намерих при посещението при баба си. Един бял, изключително добър и послушен, женски на име - Ин. Другия бе черен, ревнив и избухлив точно като мен, но от мъжки пол и се казва - Ян. По принцип не обичах да се замесвам с животни, но точно тези ми направиха силно впечатление.
- талисман - гривна за глезен с различни фигурки. Изключително ценна е за мен, защото е подарък от баба ми за един от моите рожденни дни. Както и медалионче с висулка - пентаграм. Нещо, което си бях купила от летището на път за вкъщи.

Хобита*:Обичам да свиря на китара и да композирам. Това бе едно от нещата освен ученето на магии, което ме караше да се чувствам като у дома, когато бях при баба си. Също така обичам да пуша, макар да знам, че е вредно.

Заглавие: Re: Преподаватели Пон Окт 18, 2010 3:21 am

Поста ти ми хареса. Много при това... Честито да ти е синичко на името. Преподаватели 271631

Приятна игра.

Заглавие: Re: Преподаватели Нед Дек 05, 2010 1:28 am

Име
Сарафина Лена Дюшан

Години
18 човешки, 297 вампирски

Вид
Вампир

Външен вид
За Сарафина Лена Дюшан всички казват, че е много красива. Че притежава уникален чар и неповторимо излъчване. Че е способна само с външността си да завладее всички около нея. Така казват всички, когато я видят за първи път. После разбират, че не е само външният вид, което я прави толкова уникална. Но той определено помага. Тя е живото въплъщение на понятието “студена красота”, въпреки понякога доста топлото си излъчване. Фигурата и е стройна, изваяна и висока около един и седемдесет. Чертите на лицето и са правилни и излъчват чар и красота. Очите и се червени, светли като чистата топла кръв, но оградени с една тъмна като здрача линия, които като с магия винаги успява да пригоди към изражението, което иска да докара на лицето си - присвити в очевидна омраза и презрение, по детски широко отворени и невинни, излъчващи нескрита радост, подигравателни или закачливи, въпреки че никога не може да се отърве от откровено зловещия им вид. Устните и са със светлорозов цвят и са почти винаги извити в усмивка, макар тази усмивка не винаги да вещае добро, но рядко разкрива блестящите си бели зъби, криещи се зад тях. След почти три века вампирско съществуване е напълно естествено кажата и да е такава, каквато е – призрачнобяла, без следа от руменина и чиста като сълза. Средно дългата и червена коса е оформена в небрежна, лекочуплива прическа с нещо подобно на бретон. Има много дълги крака и ръце и гъвкавото и тяло се движи заплашително, като котка.

Характер
Свободолюбива, пада си малко бунтарка, може да бъде много забавна и саркастична, но често достига и до меланхоличност. Това, най-общо са основните черти на характера на Сарафина. Тя е много противоречива личност, може да бъде непостоянна като вятъра и точна като часовник, може да бъде най-веселата в компанията, може да бъде и свитата в ъгъла, изпаднала в меланхолия тъжна нещастница. Може да бъде много неща. И тези много неща зависят от много други неща. Трудно се разплитат сложните мрежи, които твори дори само като си говори непринудено. Може да се изразява по много начини - точно и лаконично, с дълги сложни изречения и думи, без дори изобщо да говори или размахвайки ръце и жестикулирайки. Лесно се поддава на влиянието на заобикалящия я свят - мисли за нещата, които вижда, чувства се така, както се чувства природата или пък хората около нея. Но понякога личните и преживявания надминавата влиянието на заобикалящото я. Може отново и отново да си спомня и да сънува едно и също, може отново и отново да говори и да мисли за него, стига то да е разтърсило нейният личен микросвят достатъчно силно. В своите три века и половина живот е преживяла много неща, които са я убедили, че не всеки заслужава доверието и. Затова си е изградила нещо като обвивка - хората я виждат по един начин, по този начин, по който тя иска да я виждат, а всъщност отвътре е някой съвършено друг. Сарафина Дюшан определя себе си и е определяна от другите като абсолютен реалист. Тя вижда нещата такива, каквито са и никога не си позволява да ги смалява или преувеличава. Притежава общ поглед върху всичко и е способна да види проблема от абсолютно всяка позиция, от всеки ъгъл и със своята природена проницателност да намери решението. Някога тя притежаваше известна доза срамежливост и притеснителност. Но след като се превърна във вампир... беше и трудно, но все пак сякаш се възроди и се превърна в друг човек. Сега е самоуверена, отворена и винаги много забавна. Много е злопаметна и винаги си отмъщава по възможно най-добрия за нея начин. Доста си е патила и затова си е изградила нещо като имунитет и никога не се самосъжалява. Страхува се от много малко неща, всъщност само от едно - от неизвестното, което май включва много неща. Много добре разбира хората и може да им въздейства сякаш по позитивен начин. Да ги накара да споделят проблемите си и да се почувстват добре, а в случай на затруднения - много е добра в изтръгването на информация дори и от хора, които не искат да и я дадат. Не е нещастна, че е станала вампир, нито пък особено въодушевена. Двоуми се дали всъщност, това, което и се е случило е хубаво или не. Често се унася в несвързани размишления и тогава може напълно да забрави заобикалящия я свят.

История
“Писъците на мама и Итън никога няма да излязат от главата ми. Нито пък угодническата усмивка на баща ми, когато поема платнената кесия от ръцете на управника и злобното многозначително изражение на пристава, когято плъзва поглед по изпокъсаната ми от работа, някога бяла рокля, провиснала по тялото ми. Но май точно на него трябва да съм благодарна. Единствено мимолетното му увлечение към мен ме беше спасило то участта на милата ми майчица и любимото ми братче. Но такива бяха времената в Колчестър. Крал Джордж III (Бог да го благослови!) беше предприел крутни мерки срещо вещерството. Въпреки че всички в селото обичаха и уважаваха Селена Дюшан, никой не посмя да възрази, когато собственият и съпруг я обвини в некроманство. Никой не посмя да се застъпи за нея, нито за тринадесетгодишното и момче. Но аз знаех, че мама не е вещица. Знаех, че харизматичното и въздействие върху хората не е вещерски трик, теглещ ги към Сатаната, знаех и че всеизползваните в селото, сравними с вълшебни, лекарства, които тя приготвяше, не са черна магия. Но кой ли слуша едно петнайсетгодишно момиче? А когато Итън понечи да възрази срещу несправедливата присъда, единственото, което получи беше и самият той да бъде завързан за дървения кол. А на татко изобщо не му пукаше. Седеше и си броеше по-ценните от живота на съпругата и сина му златни монети.
Две години след това в дома на баща ми дойде непознат пътник. Като гледах красивото му лице, стисках палци баща ми да не вземе да го убие за наглостта му да почука точно на тази врата. Тогава се случи първото чудо. А глупавите селяни си мисеха, че майка ми е вещица. Само да бяха видели как по-черните от мрака очи на смъртнобелия непознат светват зловещо и как в следващият миг баща ми като кукла в ръцете му изпълнява всеки негов каприз. Този мъж изглеждаше сякаш вижда и чува всичко. Когато видя да надничам зад вратата, просто ме повика при себе си без и следа от учудване, че съм там или че изобщо съществувам. Тогава сякаш някой друг управляваше тялото ми. В ума ми бяха само тъмните като нощта очи. Краката ми, теглени от хипнотичната му сила, ме приближиха толкова до студеното му, божествено тяло, че чак докосвах призрачнобялата му кожа. Той ме подкани да се наведа към него и студеният му дъх погъделичка ухото ми.”

11 май 1713г.
“- Мога да те избавя от него – ледените му устни просто прошепнаха думите, но изкусителният му глас дълго кънтеше в главата ми.
- Не си длъжна да живееш тук, Лена. Знаеш това. Ела с мен...
За това ли беше дошъл тук? Точно в този дом? За това ли беше о... ома... омагьосал баща ми?
- Ти не го обичаш, Сарафина. Той те предаде, предаде цялото ти семейство за няколко златни монети. Нищо вече не те задържа тук.
Не знаех откъде е научил името ми. Сигурно баща ми му го беше казал.
- Моят свят е по-хубав от този. Нищо не ти пречи да дойдеш с мен. Чудесно знаеш, че приставът не те е помилвал завинаги. Рано или късно и ти ще последваш останалите от семейство Дюшан...
Чакай... Той от къде знаеше всичко това? Нещо не беше наред. Все пак... Нямаше значение...”

12 срещу 13 май 1713г.
“Не можех да затворя очи. Направех ли го щях отново да усетя пагубната, унищожителна топлина на огъня, отнел целия смисъл на живота ми. Тялото ми трескаво се въртеше в леглото и струйки пот се стичаха по лицето ми. Горещите ми пръсти не се отлепяха от врата ми, а изкусителните предложения продължаваха да кънтят в главата ми. Накрая не издържах и станах. Стъпките ми зловещо отекваха в празния коридор и призрачната сребриста светлина, струяща от прозореца, хвърляше дълги сенки. Но някак си тези неща на събуждаха страха ми. Това, от което се боях, беше черния проницателен поглед, който продължавах да усещам върху себе си, въпреки че бях сигурна, че той не е край мен.
- Лена? - само при звука на гласа му и смътното усещане за присъствието му, раната на врата ми сякаш започна да гори.
- Каза, че мога да дойда с теб – изрекоха пресъхналите ми устни, с глас, който сякаш не беше моят.
Лицето му придоби хищническа гримаса. Едно мигване и ледените му длани се озоваха на горящата ми кожа.
- Но разбира се, мила. Винаги. Можем да тръгнем още утре...
- Не, не утре. Първо трябва... трябва да изясня някои неща с баща ми.”

“Три дни. Баща ми смяташе, че съм болна и затова не ме закачаше. А болката... Никога не бях изпитвала такава болка и никога повече няма да я изпитам. Но аз бях силна. И той беше да мен.
Виждах неща, които никога преди не бях могла да виждам. Чувах звуци, които беше просто не беше възможно да чувам. Тракането на малките миши ноктенца по дървения под на два етажа над мен, накъсаното дишане от стаята на баща ми, туптенето на сърцето му, шуртящата във вените му кръв... Не можех да чуя само него. Само неговите светкавични движания не можех да видя. Само неговите приближаващи се стъпки не можех да усетя. Чувах го, когато той искаше да го чуя. Виждах го, когато той искаше да го видя. Чувствах го, когято той искаше да го чувствам. Но, освен всичката тази сетивност, в мен сякаш се беше зародило още нещо, което с всяка минута се засилваше и крещеше “опасност”. Беше като усещане за... жажда. Неутолима жажда, която не се даваше да бъде залъгана нито от петгодишния алкохол в мазето, нито от чистата вода от кладенеца. Трябваше с нещо да заситя нази жажда. Но... с какво?... Не, на всяка цена трябваше да се махна от тази къща.”

“Баща ми отказа каквато и да било зестра, за когото и да се омъжа. Но той не знаеше, че всъщност аз нямах никакво намерение да се омъжвам. Просто ми трябваха пари. Красивият непознат ме успокои – той имал много пари, нямало да има нужда да се притеснявам. Сега вече нищо не ме спираше да напусна проклетата къща. Завинаги. Когато вечерта се разделяше от деня, аз окончателно останах без дом. Вече нямах родители, нямах никого. Само него. Моят наставник, учител и единствен... не, не мога да го нарека приятел. Той ме научи на всичко. Показа ми, че в убиването на хора няма нищо лошо. Обясни ми, че това е естествено, за това сме създадени. Аз и той. Научи ми да се движа като котка в нощта и да чувам и виждам всичко, което чува и вижда той. Научи ме как де се пазя, как да се защитавам и как да атакувам. Неведнъж прокара тънкия си кокалест пръст по туптящата вена живот на крехките вратове на безпомощните човешки същества за да ме научи какво да правя с нея. Той беше мой закрилник, мой пазител. Нямаше да оцелея и век в този свят ако не беше той. Научи ме никога да не се доверявам на никого, дори на него, особено пък на човеците. Напуснахме Англия само няколко години след като той за първи път дойде в дома ми. Той искаше да го напарвим още по-рано, но се притеснямаше, че ще ми трябва време да свикна с новата си мощ. Живяхме на много места из Европа, докато накрая не населихме огромната Сибирска пустош, Русия. Може би още щях да живея там с него, ако не се бяха появили те. Приличаха на вълци. Огромни вълци, излъчващи сравнима с нашата сила. Щеше да е добре ако бяха само един-двама, колкото бяхме ние, но те бяха цяла глутница, повече от десет. Нямахме шанс. Бяха страшно недоволни, че се хранехме от близките селища. Мислехме си, че са ядосани, защото им крадем плячката и наставникът ми обеща да си намерим друга ловна територия, но тези... вълци, сякаш се побъркваха от самото ни присъствие. Сякаш, както ние бяхме създадени за да убиваме хора, те бяха създадени за да убиват нас. А кой убиваше тях тогава? Нямах представа. Обещахме да се изнесем, но те не бяха доволни и на това. Искаха да ни изтрият от лицето на земята. Изобщо не искаха да съществуваме. Мразеха ни с омраза, несравнима с абсолютно нищо. През цялото време той се опитваше да ме защити, а аз неблагодарницата бягах и се крихе, вместо да помогна. Той ми беше казал, че нищо не може да причини болка или да убие някого като нас. Но те успяха отвратителните им кучешки зъби са забиваха в тялото му и успяха да го повялат на земята. После го отведъха. Не знам какво са направили с него. Просто се постарах да изчезна от тази местност възможно най-бързо. За броени дни стигнах до така наречените “нови земи”, в които царуваше така наречената “дамокрация”. Не че ме интересуваше политическото управление на човеците. Тогава беше началото на деветнайсти век. Дълго време живях в Чикаго, после и в Ню Йорк. Там имаше неизчерпаемо количество плячка и никой не забелязваше, че един или двама човеци са изчезнали някоя седмица. В този век, в който живеех там, открих колко празен всъщност е бил животът ми през всичките ми години като безкрупулен убиец. Не убийствата го бяха изпразнили. А абсолютната липса на каквото и да било друго. Просто съм съществувала на ръба на животинското, задоволявайки единствената нужда, която студеното ми тяло имаше – жаждата. През цялото врем тайно и явно изучавах проклетите кучета. Знаех, че сама нямах шанс срещу тях, за това търсех друг начин да им отмъстя.
Не бях и предполагала, че накрая всичките тези неща, които знаех за "върколаците", щяха да ме отведат на друго място. Това училище беше нещо ново за мен. Надявах се там да открия това, което съм пропуснала под наставничеството на създателя ми. Че там ще открия ново значение на съществуването си.”

Талант
Свръхчувствителност за присъствието на хора, вампири, чародейци, върколаци... Когато край нея има някой тя усеща неговите емоции, движения, вижда израженията, които се изписват на лицето му, много по-ясно от останалите вампири. Колкото по-близо е някой, толкова по-силно го усеща и някои усеща по-силно от други.

Преподавател по
Трансформация

Допълнително
Имала е брат – Итън, който е бил изгорен на клада заедно с майка им – Селена Дюшан, набедена от мъжа си – Уилям Гинес – за вещица през зимата на 1711г.
Обича да се заравя в стари книги и митологии
Любимият и цвят е червен
Не обича музиката
Обикновено се облича в бяло
Мрази и се страхува от върколаци
Около врата си винаги носи един стар голям медальон с фамилния герб на майка и (която принципно е французойка). Не може да отвори медальона, защото закопчалката е счупена и не знае какво има вътре. Верижката му е много дълга и обикновено медальонът е под блузата и.

Снимки
Зеленото е хубаво... слънцето също
Ами така ще те гледам като ми нахълтваш в стаята
На плажа
Все още сред зеленото, все още под слънцето
Заслужена почивка
Я, това, което мина, катеричка ли беше?
Това беше преди време, сега не съм такава
Бих казала, че есента ми отива
Е, поне този път не си в спалнята ми
Беше слънчево и зелено, беше есенно и червено, сега е сухо, сухо и жълто
Когато реших да бъда голяма
Винаги съм обичала природата
Както казах...
Отново плажът
В близък план
Пак суша... но под друг ъгъл

Заглавие: Re: Преподаватели Нед Дек 05, 2010 5:53 am

Така. слънце. Искам първо да ти кажа, че преписването от книги и други форуми не е позволено тук. Както и в повечето форуми, в които съм се регистрирвала. Виждам че си на...14? Ако не се лъжа... Да, така пише на профила ти. Ами как да ти го кажа. Може, да обичаш да пишеш. Може да пишеш наистина много хубаво, може да ти е вродено, да ти е в кръвта, да ти е дошла музата, но моля ти се. Трудно и 30 годишен човек не би го написал така. Да, наистина хубаво е. Но не си го писала ти, предполагам. Не искам да те обидя или нещо, но е почти невъзможно. И понеже не бях напълно сигурна дали е копирано, помолих и друг да потърси. Ами мненията ни са едни и същи - копирано. Също така е много дълго, въпреки че няма правило против това, на никой не му се чете сто хиляди реда само за да се разбере че някой бил ухапан. Освен това, прочети характеристиката на видовете за да разбереш за какво точно се отнася форума. И най-вече, какво е това за бога?! :
,,Талант
Контролиране на елемента Дух

Преподавател по
Литература и митология "

Първо - вампири не могат да контролират такива неща като въздуха, огъня, духа (което всъщност незнам как става) и други. И второ - Няма литература и митология като предмет, и няма да добавяме още предмети. Предметите вече са направени, описани и всичко. Няма да променяме програмата.

Заглавие: Re: Преподаватели Вто Яну 18, 2011 8:09 am

Зафрина, Лореалай, слънце, сериозно, кажи как се казваш!
Та, по темата. Значи, мила моя, ти си вампирче, нали? Само че... слънце... я ми кажи сега как вампир ще преподава трансформация? Това е за вълчетата. Мила, няма как. За това, дори и да знаеш нещо, то си го чела от книги и други. А и... малко ме съмнява да си успяла да намериш достатъчно пълни сведения за тях, че да преподаваш. Нямам предвид тебе. Героинята ти някак не се връзва с предмета. Промени това. Ох, знам, гадна съм. Няма по какво да преподаваш.
Но все си мисля, че би могла, ако добавиш няколко реда - така и така, тя е търсила документи на всякъде из света, станала е специялист(да, юху, прочетох историята ти... поне от части). Това би ме удовлетворило, поне мен, за директорката нз. Пиши ми ЛС като си готова. Благодаря ти, че си правиш този труд.

Заглавие: Re: Преподаватели Сря Яну 19, 2011 8:52 pm

Името ми е Сара хД
Иначе за предмета - и аз мислех, че е невъзможно да пропдавам на върколаците, но админката ми беше дала избор между това и чародйците и реших, че с върколаците ще бъде по-интересно.
Иначе с удоволствие бих преподавала друг предмет, ако ми се освободи.
Значи за да преподавам Трансформация ще трябва да добавя още няколко реда?

ПП: Но мила, твоято история е също толкова дълга, колкото и моята, просто е центрирана и затова изглежда малко по-обемничка. Преподаватели 429321

Честно, не ми се беше случвало досега точно от дължината да се оплакват. И се извинявам, че така и не я съкратих, просто не знаех как.

Заглавие: Re: Преподаватели Пет Яну 21, 2011 2:21 am

Of, не бе, мила! Не дължината! Въпроса е, че искам да ми добавиш още няколко реда само и единствено за това, как разучаваш за вълците всичко! Иначе дължината... то тва си е направо прекалено дълго!

Заглавие: Re: Преподаватели Съб Яну 22, 2011 3:06 am

Сарафина. Можеш да си преподавател на чародеи. Препоръчително е да си смениш вида, но за чародеи няма особено значение. Ако не искаш да си сменяш историята и вида си трябва да станеш преподавател на вампирите но ще бъдеш заместник. Избери си който искаш предмет, но за да пишеш по-често избери някой предмет по който сегашният преподавател не пише. Ами това е от мен. Ако има нещо проф. Брекдаун ще те насочи.

Заглавие: Re: Преподаватели Сря Яну 26, 2011 6:30 am

Сара, харесва ли ти моя предмет?
Нз дали знаеш, но аз съм възпрепиядствена да влизам често. Поне до лятото. По принцип не искам никой да ми го пипа(предмета) и аз да си го продължа. Но... ако следваш горе-долу това, което искам да им преподам, то бих се радвала да ти го дам. Но за целта бих желала нещо като e – mail или skype. И го имаш. Под условие да следваш програмата ми.

Заглавие: Re: Преподаватели Чет Яну 27, 2011 10:31 am

Ммм деца, айде да не флуудим тука че запълнихме темата. Следващото съобщенийце тук искам да е характеристика на преподавател. В простивен случай - в чат-темата.

Заглавие: Re: Преподаватели Вто Фев 08, 2011 4:21 am

Име: Белатрикс Воланд

Години: 25
Вид: чародей

Външен вид:
Докато върви по улицата хората се обръщат да я гледат.Не!Съвсем не,защото зашеметително красива или нещо подобно.Просто има наистина собствен,шашав стил и фамозно излъчване.Косата и е кърваво червена,естествения и цвят е рижав,но се боядисва от съвсем малка.Би било прекалено банално,ако очите и бяха зелени,а понеже тя мрази баналностите има прекрасни студени,сиви-почти бели,хипнотични очи.Дрехите 'и не са нещо подлежашто на описание,но да обобщим така:обича черния и белия цвят и многото аксесоари,шалове,шапки и други...Има навика да носи вички джунджурии подарени и някога от някого или да навлича няколко абсолютно несъвместими блузи-просто защото и харесва.Наследила е от баща си фрапантна височина и слабовато тяло.Въпреки,че повечето хора не могат да разберат логиката и на обличане и външен вид,тя си го харесва.

Характер:
И самата тя понякога трудно разбира постъпките си.Обикновено е раздразнителна и нервна,но когато иска може да си сдържа емоциите.Винаги искрена в отношенията си,действията и често изглеждат странно театрални,но това е защото обича изкуствата и често свири,чете или рисува.Голямата и любов обаче е театъра и сцената,а след него литературата.Пракаленото четене на книги я е направило изключително капризен към хората човек който вижда нещата почти изцяло в черно и бяло и търси в хората силно и вярно приятелство и чувство за дълг.Предпочита да не говори много особенно с непознати,но пък има мнение за всичко и щом се налага да го отстоява пренебрегва свенливостта си.Всъщност притежава дарбата на малко хора да умее не само да говори,но и да мълчи и да разбира чуждите проблеми дори и казани без думи.Вижда красотата дори там където повечето хора не виждат нищо-в локвите със странна форма,в облаците,в пустите стари гробища,радва се на малките мили подаръци направени саморъчно и на всички позитивни неще които се случват покрай нас,а ние не ги забелязваме.Има много страсти,но една от най-големите е високата скорост достигната на мотор,изобщо обича риска,адреналина и чувството да си жив.Една от главните цели в живота е желанието и да пребори системата,да промени правилата въобще да покаже,че един сам човек може да прескочи всички граници и,че всички лимити на се пред нас,а във нас.

История:
В нощта на мъртвите сред безкрайните шотландски блата в малка къщичка обградена от мъгла и влага една красива художничка ражда своята първа и последна рожба.Бащата е руски бохем,прекарващ алкохолизирания си живот сред красиви жени в чиято сияйна кожа бърше ръцете и устните си и който полага усилия да промени безмисления си живот в името на малкото си момиченце единствения спомен който му е останал от червенокосата магьосница и единствена негова любов.За съжаления тези усилия завършват с цироза на черния дроб и преждевременната му смърт.За Бела започва да се грижи кръстникът и,който я обича безкрайно въпреки,че никога не и позволява да го нарече ,,татко" от уважение към покойния му приятел.Под неговото вещо ръководство повереницата му израства бунтарка,жена вярваща в собствените си сили,самоуверена и горда която ловко оцелява в сложния свят.Изпраща я в училище което да я научи на това в магията на което той не е успял.
Когато пристига Бела е достатъчно добра в заклинанията,за да може да победи и най-добрите по-големи ученици.Става сензацията на випуска и звездата сред момичета,но поне тя не се чувства така.Мрази да е в центъра на вниманието,страни от другите и често се скрива в библиотеката или в гората с най-добрия си приятел беден,особняк който за разлика от нея е невидим за останалите ученици.Двамата обичат да нарушават всички правила,да правят пакости,да плашат хората,да бягат от часове...Наистина странно поведение за човек който не иска да заблести сред тълпата,но учителите не обръщат внимание на поведението и и позволяват да се държи както си иска и толерират нея и приятелите и.
Когато завършва избира пътува по Света и да изучава хората,да търси себе си и пътя си.Живее в екзотични страни в Азия и Африка,върви по-често сама отколкото в компания,понякога се връща късно нощем у дома,за да пие по чаша от любимото си уиски и настойникът си.Никога не е срещала голямата и истинска любов в лицето на някой мъж,има много приятели от силния пол.В Индия среща своя духовен гуру,но въпреки поканата не остава в неговата школа,а продължава да пътува.Любимата и дестинация е Танзания там се отдава на лов и се запалва по природозащита.Протестира активно винаги когато може и защитава природата и правата на хората.Както винаги в нейния живот-внезапно,решава,че иска да преподава и да научи новото поколение на старите заклинания и да се върне в училището в което някога е всявала хаус.

Дарба:да вижда страховете на хората

Преподавател по: усвояване на магията
Допълнително*:
домашен любимец:прилеп леон
Хобита*:четене на книги,свирене на китара,неразумно бързо каране на мотор

Заглавие: Re: Преподаватели Сря Фев 09, 2011 12:05 am

Искам да добавиш още малко към описанието и характера си и ще те одобрим. И ако може направи снимките на линкове или остави само една...

Заглавие: Re: Преподаватели Сря Фев 09, 2011 3:08 am

така достатъчно дълго ли е?Махнах и снимките.Ако има друго казвайте :)

Заглавие: Re: Преподаватели Сря Фев 09, 2011 9:53 pm

Ами всъщност предишният път не се бях сетила за това. Не можеш ,,да се върнеш в училището" понеже то е новосъздадено. Следователно трябва да си била в някое друго училище или някой да те е обучавал. Това е. Искам да го поправиш и ще те направим преподавател. Преподаватели 271631

» Създаване на герой - Преподаватели