На беседката

Някъде навътре из всичките цветя и дървета, зад пейките, имаше беседка, на която върколаците и чародейте си почиваха от време на време, а вампирите просто стояха там. Най-често момичетата се събираха на това място, за да обсъдят модните тенденций, някое друго момиче което ги дразнеше или просто да поклюкарстват за момчетата. Беседката беше дървена, но дървото беше колкото да крепи цветята отгоре, които я украсяваха. Беше нещо като коридор и в дъното имаше малко диванче и масичка за кафе, върху която незнайно защо имаше саксия с цвете.

Тишината беше навсякъде. Дълбока. Завладяваща тишина. Слънцето грееше силно, но птичките не пееха. Прелитаха от клон на клон, изчуруликваха нещо кратичко и млъкваха. Бях се запътила към беседката. Цветята вече бяха разцъфнали и ароматът им беше навсякъде. Седнах на малката пейка която беше вдъното на дървеното коридорче, заобиколено със зеленина. Преместих възглавничките и седнах от другата страна. Слушах нищото. Слушах тишината. Съвсем скоро нямаше да бъде толкова тихо. Съвсем скоро училището щеше да се напълни с ученици. А още по-скоро щяха да дойдат преподавателите. Надявах се да са достатъчно опитни в това което ще преподават. Изведнъж се чу някъде от входа изскърцване на врата. Главната порта се беше отворила. Някой идваше. Но не веднага. Чуваха се ударите на високи точкета из коридорите. Изкачване на стълби. Затваряне на врата. Май трябваше да отида и да проверя. Но не, останах на мястото си. На беседката беше невероятно... Токчетата отново се чуха. Слизане по стълби - първите стълби на първият етаж, към входа. Точно три стъпала. Вратата през която бях минала преди минути се отвори отново. Усетих аромата на вампир. Идваше към мен, явно беше усетил моята. Но не беше млад вампир. Беше някой който дълго време е оцелявал с животинска кръв. Не се усещаше и капчица човешка. Все още беше далеч когато извиках:
- Здравей. ...

- Здравей...Хей ти си директорката, нали така?! - попита ме вампирката.
- Мхм - в този момент се чуха стъпки но не обърнах особено внимание. Рано или късно щяха да ни открият. Все пак замъкът не беше толкова голям. Какво са четири етажа и шест кули? Имаше и още нещо. Бях отпечатала стотици копия на карта на училището така че учениците лесно щяха да се ориентират. - Между другото името ми е Анжел Ведет. А ти си? - любопитно погледнах стоящата пред мен.
- Името ми е Кейтлин Робъртсън. Преподавателка съм по Изучаване на магическите съществ. Приятно ми е... - след което последва кратка пауза.
- Е, как ти се струва училището? - попитах с проявено любопитство. Въпреки, че нямаше много да се види, докато навсякъде е пусто. По интересно щеше да бъде ако учениците тичаха из коридорите и ,,някой" (в случая не друг, а именно аз) им се кара да забавят темпото и да ги стресира малко факта, че тук не е игрище, а училище което има за цел да обучи, а не да разкрепости още повече новородените вампирчета, новотрансформираните върколачета и новооткрилите дарбата си чародейчета.

Брекдаун се беше излегнала на един шезлонг, на едно балконче, напълно забравила целия свят. Беше облечена доста леко - всъщност само по едни цикламени бански две части - и слънцето пареше при допира с кожата и'. Но, свикнала с това, учителката беше напълно погълната от книгата, която държеше в ръцете си и на шейка, който пиеше.
Изведнъж тя остави всичко това на масичката до нея, вдигна очилата си с големи бели рамки на главата си и се огледа. Дворът беше абсолютно пуст... не, не съвсем. Тя видя една сянка да броди бездейно. Или... не, Брекдаун прецени, че фигурата се беше запътила към една беседка. Тя се усмихна и влезе за секунди в кабинета си. След броени минути тя вече тичаше по стълбите с бежовия си пуловер с V-деколте и розовата си пола.

С едно бързо движение, Брекдаун изкачи няколкото стъпъла. Още преди това, двете учителки я бяха поздравили.
- Здравейте! - отвърна им тя. - Аз съм Мелиса Брекдаун, по Да се впишем...
- Ведет - беше краткия отговор на директорката, придружен с ослепитална усмивка.
- Робъртсън, Изучаване на магическите същества - отговори и другата професорка по краткия начин на Брекдаун. Последната се усмихна и се настани на една пейка.

П.П.:Съжелявам за краткостта и не-описателността...

Анжел направи място на проф. Брекдаун да седне. Тя зае мястото до директорката и се настани удобно.
- Знаете ли, че трябва да организираме бал? - каза Ведет, когато погледна към наближаващите облаци. Странно защо, това й напомни, че идва началото на учебната година. Другите преподавателки се спогледаха. Вероятно се чудеха от къде й е дошло пък това. И тя самата не знаеше. Нещо сякаш я цапна с чук, само дето не й беше излязла цицина и нямаше синина. В действителност беше мислила за това от доста време. Още преди да премине през портите на училището. Беше мислила за бал ,,Нощ в облаци". Момичетата със сини блестящи рокли, момчетата в черни или сиви костюми със бели ризи. Представяше си го повече от перфектно. Само дето май другите имаха друга представа за това което трябваше да стане.
- Всъщност предполагахме че ще има нещо такова, но май никой не е мислел особено за това - каза една от преподавателките.
- Освен мен... - чаровната усмивка на вампирката се показа под лека форма на смях.
- Някакви идеи...?
- Ами всъщност смятах това да го обсъдим заедно със всички преподаватели. - сякаш това беше намек, че трябва да се прибират вътре и да свикат събрание. Така си и беше. Директорката се изправи и погледна към двете преподавателки с поглед от типа ,,Хайде, нямаме време, въпреки че сме вампири...". Трите тръгнаха към кабинетите си, а Анжел постави бележка на входа, че преподавателите трябва да се срещнат в голямата зала за да обсъдят подготовката за бала.