Може би има много неориентирани, като моя милост, за това направих ,,карта" на училището. Искрено се извинявам ако някой го приеме за гавра. Повече от 3 часа се мъчих над компютъра и съжелявам но със Paint не става нищо. Но все пак, за неориентираните душици може би ще е поне малко полезно.
Та, това е поглед отгоре на училището, когато имам нерви, ще направя и всеки отделен етаж. Да се надяваме, че няма да са толкова скапани колкото дворовете, но както казах, Paint е възможно най-скапната програма, става бавно, но е опростена и не ми се занимаваше със фотошоп.
out lookТа, нека обясня. Кръглите големи червени работи са
кулите на вампирите.
Тези в оранжаво са на
върколаците.
А тези в зелено - на
чародеите.
Главната порта е най долу - между червената и оранжевата кула. От нея има пътечка стигаща до входа на сградата (стъпала и голяма дървена врата) - между двете зелени кули.
Когато се завие надясно от входа и се ,,върви" само напред, се стига до
вътрешната поляна. Разделя ги отново една дървена врата със стълби. От нея започва пътечка преминаваща през целия вътрешен двор. Но още сме на вратата. Така стъпваме на пътечката и завиваме наляво. Продължаваме малко нпред и пътечката се разделя. Ако завием още един път наляво, стигаме до голямото зелено нещо а именно -
лабиринтът. Отвън има 10
пейки (тези кафеникави правоъгълничета). Понеже в описанието на лабиринта е казано че от полянката, той не се вижда от дървета, тези по-тъмно зелените кръгчета са
дървета. А това синьото в лабиринта е езерцето което също е описано. Да се върнем на пътечката. Стигаме там където се разделя и тръгваме по дргия път. Завиваме веднъж наляво и продължаваме напред. Само напред. Ето там е
беседката. Това кафявото са дървените й подпори, то не се вижда ама нищо. Та на тях има някакви си там цветчета, описани са в началния пост. Та излизаме от коридорчето на беседката и виждаме, че пътчето продължава. Ето там са
цветята. Тези червени, жълти и розови нещица са цветя. Ами това еза вътрешния двор.. Оу, не. Това зеленото дето е навсякъде - то е трева, за тези които се чудят. И така, връщаме се от цветята, заобикаляме лабиринта, стигаме до вратата. Сега сме с лице към отсрещната стена, и с гръб към вратата за вътрешния двор ,,Та кой малоумник ще влиза назад?!". Да, както и да е. Изключете факта че си говоря сама.
Та, сега завиваме наляво и пак наляво и после пак на ляво. Така де, не стоите на едно място и да се въртите все наляво, вървите напред и като стигнете ъгъла, обръщате се наляво и продължавате. Та сега сме на горното оранжево кръгче. Вървим до средата на коридора. Там се завъртаме вече надясно и виждаме врата. Пак дървена, пак голяма. Така, отваряме ли я? Добре, отваряме. Леко! ,,Ох, ох, ох!" Има стълби! ,,Твърде късно" И сега пак сме вън. Това вече е
външният двор. Сега пак има
пътечка. Да повървим малко напред. Сега сме на
поляната, ама айде да не тъпчем тревата. Стигаме до три зелени малки точици със нещо кафяво. до тях. Май не се вижда. Както е и да е. Има ги. Това са
въжените люлки. Няма сега да се люлеем, а продължаваме напред. Да, има много зелени точици, не питайте колко време ми отнеха. И сега стигаме до едни жълто-оранжево-червени точици. Между тях има едно такова синьо. Та това е
есенната градина. Ами да, нямаше как по друг начин да ги нарисувам. Айде сега да се връщаме. Та, гората е голяма, а и тя един вид е ограждението на училището, но няма сега да излизаме навън. Минаваме странно нарисуваните люлки и стигаме до разклонението. С лице сме към стълбите (на които някои вече се потъркаляха), и завиваме надясно. Продължаваме напред и стигаме до завой. Сега наляво и само напред. Стигнахме до
езерото на мечтите или желанията или там каквото беше. Иии...ами това беше. Да се надяваме че няма да се изгубите.