Създаване на герой - Преподаватели

Ако искате да бъдете преподавател трябва първо да имате одобрен герой. Тук е темата в която да се запишете. Но след като се запишете трябва да бъдете одобрени, както всички. Ето списъка който трябва да попълните:

Име:

Години: човешки + вампирски/върколашки/(чародейски = човешки => само човешки)

Вид: вампир/върколак/чародей

Външен вид: преди и след трансформацията

Характер:

История:

Дарба (само за чародей)/Талант (само за вампири)*: Моля, да не се повтаря с дарба/талант на друг герой. Измислете си сами, не го чакайте на готово.

Преподавател по: Предметите са избрани, за повечето от тях вече има преподавател, но можете отново да си изберете предмет (от вече съществуващите) и да бъдете заместник

Допълнително*: семейство; домашен любимец; талисман и т.н.

Хобита*:

графите отбелязани с * не са задължителни

Име: Анжел Ведет

Години: 21 човешки; 48 вампирски; общо 69 години
[Дата на раждане: 18.10.1941 година]

Вид: вампир

Външен вид:
- преди:
Като човек не бях много висока, нито много слаба. Нито бях особено красива. Или поне аз не смятах така. Имах кестенява коса спускаща се почти до кръста ми и кафви очи. Кожата ми беше светла, сигурно се дължеше на факта, че винаги стоях в стаята си като къртица или прилеп или нещо подобно.
- след:
Сега съм по-висока и много по-слаба, с около 10 килограма. Много по-красива съм от преди. Очите ми са кърваво червени. Когато огладнея, стават въгленово-черни. Кожата ми е много по-светла от преди. Когато за първи път излязох на слънчева светлина, усетих че кожата ми пареше.

Характер: Като дете не бях особено общителна. Не говорех. Не излизах. Не познавах съседите и съседските деца. Стоях в стаята си и четях книги. Мразех да ходя на училище тъй като трябваше да излизам и да се срещам с хора. Мразех учителите тъй като ме изкарваха на дъската, за да решавам задачи, да чета на глас разкази и стихотворения и въобще всичко което се правеше на изпитване. Така че общо взето мразех всичко което включваше излизане от стаята ми и затварянето на книга.

История: Когато станах на 19, на рожденният си ден , с книга в ръка, излязох за първи път по свое желание. Стигнах до някакъв път, а отсреща имаше пътечка, водеща към гората. Пресякох и тръгнах по пътечката. След което тръгнах в друга посока, а пътечката остана далеч от мен. Вървях само на право, минах покрай хиляди дървета и храсти и стигнах до една поляна. Обширна, пълна с цветя поляна. Покатерих се на най-близкото дърво, на най-ниският клон и отворих книгата. Вечерта, когато се прибрах в къщи, родителите ми имаха гости. Седмици наред, в трапезарията беше пълно с хора, когато аз се прибирах от поредното си излизане в гората. Една вечер, минах през трапезарията, за да стигна до кухнята - това беше единственият начин да се докопам до някой друг сухар. През другите вечери, в стаята бяха съседи, роднини или мъж и жена - приятели на родителите ми. Тази вечер обаче бяха приятели на родителите ми, плюс някакво момче. Беше невероятен. Глупости. Беше хубав, но чак пък невероятен. Та, както и да е. Висок. Имаше черни очи (или поне така ми се стори) и кестенява къдрева коса. Влязох в кухнята и си напъхах главата в хладилника. Извадих един сухар и бурканче с конфитюр. Той застана до мен и ми каза: ,,Здравей". Това беше просто ,,Здравей". Сякаш очакваше да му кажа същото. Но не го направих. Намазах си сухара с конфитюр, сложих ножа в мивката, бурканчето - в хладилника. След което последва: ,,Казвам се Ник...Приятно ми е." Какво трябваше да му отговоря?! ,,И на мен" Ами не ми беше приятно. Какво, да го лъжа ли? За това просто изядох сухарчето си и излязох от стаята. Очевидно беше достатъчно нахален да ме последва. Вървеше бавно зад мен. След което аз стигнах до стаята си и когато влязох, силно я тръшнах под носа му. Взех си книгата и легнах на леглото си. Чу се леко почукване по вратата. Някои хора казват ,,Да?", а аз попринцип казвам: ,,Не!" Но ,,някой" си решава че това е нова дума за ,,да" и си влиза в стаята ми и си сяда на стола ми и най-нахално ме пита:
- Може ли да разбера твоето име? . За малко да стана и да го изритам от стаята си. Но нали съм мила и му отговорих:
- Анжел.
- Красиво е. - по изтъркана реплика можа ли да измисли?! Знам че е красиво, но го мразех. То представяше и мен като красива, а аз не бях. Не само че ми идваше да го изритам от стаята ами ми се искаше да го изхвърля през прозореца, но трябваше да си купувам нов, тъй като беше закован. Да не би така случайно да се депресирам и да скоча от там. Странно ли, защо, родителите ми си го мислеха (а и от вторият етаж нямаше да ми стане нищо). Но както и да е, той продължи да стои в стаята ми и да ми дрънка глупости. - Може ли да те попитам, би ли излязла... с мен... някой път.
- Ами, нека помисля, днес е петък, значи... никога! Сега се махай!
- Защо? Имам предвид, защо не искаш да излезеш с мен.
- Не, че не искам...просто...ами всъщност, да, не искам. - и отново последва глупавият въпрос ,,Защо?" - Защото аз не излизам! Защо ли ти давам обяснения, махай се!
- Добре, махам се, но искам да се видим отново.
- Искаш да ме видиш?! Добре, аз ходя само на едно място, сама! Доведеш ли някой друг, мъртъв си! Ясно?! - той поклати глава - Добре... - последва дълго обяснение къде се намира поляната, дървото, пътеката и всичко останало водещо до това място.
На следващият ден, се събудих в странно, добро настроение. Обух сините си дънки и лилавата тениска. Взех книгата, която четях предишната вечер и слязох долу. Изядох едно сухарче и облякох якето си. Нахлузих набързо едни обувки и тръгнах към поляната. Вървях и си мислех, дали не съм сънувала всичко което беше станало предишната вечер. Изглеждаше ми абсолютно реално. Пътят до поляната ми изглеждаше безкраен. Стигнах там без да се огледам за него. Имах предчувствие че е било само сън. Качих се на дървото и отворих книгата. Бях стигнала до някакъв диалог:
- Здравей - чух. Реших че все още си мисля за снощи и думите кънтят все още в ушите ми. Или чета, но написаното в книгата, точно на тази страница нямаше нищо общо с поздравявания и всякакви други такива. Третото което си помислих беше че все още си мисля за съня. Не, не беше нито едно от трите. Беше там, до мен, неговият глас. Чувах го съвсем ясно. - Няма ли да ме поздравиш? - Идваше някъде отгоре. - И този път ли ще ме игониш - засмя се.
- Няма... Какво правиш там?! Слизай долу, идиот такъв!
- Хм...идиот? Супер, нов прякор, харесва ми. - слезе долу с един скок.
- Е, кажи сега, защо искаше да ме видиш?
- За да говорим. За да те видя. За да ми кажеш нещо друго освен ,,Разкарай се!"
- Нямаме за какво да говорим. - след което погледнах към небето. Слънцето се показа, а лъчите преминаваха през клоните на дървото.
- Напротив. Имаме. Не съм го казвал на никого, освен на родителите си.- след което ме погледна. Тогава животът ми свърши. Превърна ме в това което съм, защото реши, че съм тази с която трябва да бъде. Може би не бях. Но той знаеше че бях аз. Дълги години бяхме заедно. Живях сред такива като мен и него - вампири. Скоро разбрах че два вампира, са основали училище за вампири, въколаци и чародеи. Заех поста на директор на това училище, кръстено на тях - Soleil et Lune (от френски - Слънце и Луна). От тогава убочавам новородените вампири, новотрансформираните върколаци и новооткрили-дарбата си чародейте, току-що открили дарбата си, да живеят в човешкият свят.

Талант: да контролира действията на другите

Преподавател по: Минало, настояще, бъдеще

Допълнително*: майка - Дениз и баща - Лиън; талисман - сребърно колие-звезда.

Снимки:

~Анжел~
~Ник~

Хобита*: Обича да чете.

Клариса Медроу

Години:

22 човешки и 91 вампирски, общо 113

Вид:

вампир

Диета:

Храни се само с човешка кръв

Външен вид:

- преди -

Като човек бях едно нормално и незабелижимо момиче с дълга руса коса и прекрасни кафяви очи.Не бях много висока - някъде около 164см.
Нищо особено, но подържах външния си вид. Имах гъсти мигли и добре оформени вежди. Кожата ми беше бледа, а тялото - добре скроено.

- след -

След трянсформацията очите ми добиха кървавочервен цвят, а когато бях гладна ставаха катраненочерни. Бледата ми кожа стана още по прозрачна и на фона на русите коси изглеждах ужасно бяла. Отслабнах доста, но фигурата ми все още е много хубава. Сега, мога да кажа, че съм наистина кряасива.

Характер:

Под перфектният ми външен вид се крие една много ранима душа. Не съм егоист и злобарка, но определено изказвам гласно мнението си. Не обичам да съм в центъра на вниманието и не се влияя от чуждото мнение. Лъжи?! Никога не лъжа и не понасям някой да ме лъже. Имам вроден инстинкт и разпознавам приятелите си от враговете си. Истински инат съм и ако не стане на моето се вдига луд скандал. Но пък винаги печеля в спорове, и може би главната причина за това е усмивката ми. Трудно е да се каже дали мога да обичам. Хлътвала съм по някой и друг красавец, но никога не съм имала сериозни намерения. Може би просто още не се е появил някой който да събуди пеперудките в стомаха ми. Аз съм истински перфекционист - всичко трябва да е по конец, за да не се случи най - неочакваното. Винаги мисля преди да говоря и говоря каквото мисля. Животът ми е изпълнен с неприятности, недоразумения и проблеми, но винаги гледам напред и съм позитивно настроена 24 часа в денонощието.

История:

Родена съм във Венеция и майка ми почина няколко минути след като проплаках за пръв път. Никога не съм празнувала рожден ден. Не защото нямахме средства или баща ми нямаше желание - просто не беше редно. Стоях по цял ден на гроба на майка ми. За пръв път баща ми успя да ме откъсне от този навик едва когато навършвах 13. В този ден си създадох напълно нов навик. Защо ли? Предприехме малка екскурзия до Лондон. Самолетът ни попадна в буря и не издържа. Едното му крило се счупи, двигателите му отказваха и той започна да пада надолу. И надолу. И надолу...
Баща ми загина, а аз като почудо оцелях. Но, разбира се щях да умра ако не беше един от пътниците, който стоеше пред мен. Той си беше цял целеничък, нямаше капка кръв. За разлика от мен. Наведе се и започна да ме пресушава. Нооо кръвта ми явно не му хареса, защото ме захвърли на страна. Изпаднах в безсъзнание. Когато се събудих - горях. Горях отвътре изпитвайки нужда от кръв. Явно никой още не беше дошъл на местопроишествието. Затова се нахраних с един от вече мъртвите и избягах в гората. Намерих други като мен. Едно момче на име Ник и семейството му. Помогнаха ми да разбера каква съм и им бях много благодарна. Те се превърнаха в моето ново семействео,. Ник имаше приятелка - Анжел, която стана най - добрата ми приятелка и все още е. Скоро разбрах че два вампира, са основали училище за вампири, въколаци и чародеи. Заех поста на заместник директор на това училище, кръстено на тях - Soleil et Lune (от френски - Слънце и Луна). От тогава убочавам новородените вампири да живеят в човешкият свят.

Талант:

Манипулация на спомените. Мога да контролирам спомените на другите. Освен, че мога да ги обърквам и да ги изтривам, мога да припомням разни картини като видения.

Преподавател по:

Хранене и оцеляване

Хобита:

Обичам да чета, да пазарувам и да танцувам сама пред огледалото.

Създаване на герой - Преподаватели 73-73

'За мен всичко беше забавено, все едно някой беше натиснал бутона с цел да види действията ми бавно, плавно. Може би беше просто чуство, но всичките ми сетива бяха като изострени. Ясно, много ясно чувах тежките му стъпки по скърцъщия паркет. Сякаш беше зад мен. Но искрено се надявах да не е.
Праснах вратата и трескаво се опитвах да я заключа. Това нямаше да го спре, знаех много добре, но щеше поне да го забави. Когато най-сетне успях, грабнах раницата, ножа, който лежеше на бюрото и се приближих към прозореца. Чуствах как пулса ми се ускоряваше, как сърцето ми силно бумтеше в гърдите, докато неговото, то не бумтеше. И то от доста време.
Като малка нашите ми го бяха обяснили с болест. Нашите... със закъснение забелязах, че все още използвах тази дума, за да се обръщам към приемните ми родители. Бях ги наистина обичала.
Горещи сълзи напълниха очите ми, пречейки на зрението ми. Преглътнах, след което обърнах поглед към двора. Бях само на втория етаж. Бях го правила много пъти. Но сега страхът ме запълваше, ме душеше. Сещах се за всички опастности на това, което предприемах.
Стиснах по-здраво ножа в юмрук и скочих, имитирайки досущ котка. Бях се подготвяла за това дълго време, не знайно защо. Може би, някъде дълбоко в мен, вече знаех.
Знаех всичко.
Дори това, че родителите ми са приемни.
И най-вече, че това са чудовища.'

Име:
Елфида Фейронин
(Ел, Елф, Фида, Елрин)

Години:
21
(открила е силите си на 9, т.е. преди 12 години)

Вид:
чародей

Външен вид:
Сред огън от дълги и къдрави ярко-червени коси се крие овално бяло лице с почти прозрачна, безцветна кожа. Дълги черни мигли открояват сини като спокойното море очи, с красива, лешникова форма. Но както и на дъното на най-кристално-сините езера, далеч не се крие това, което очакваме, така и зад спойкойните сериозни очи на Елрин се крие малко дете, палаво и жизнерадостно, въпреки всички беди, които му носи живота.
Устните на Ел са плътни, без да са дебели, усмихнати, сякаш усмивката е залепена за лицето и’. Тя не е прекалено слаба нито прекалено висока, но пък знае красивите си черти и ги подчертава. Това обаче я кара да изглежда още по-малка сякаш е на 15-17.

Характер:
Прекрасна и жестока. Такава е Елфида с две думи. Отмъщението и' доставя най-голямо удоволствие, болката на другите е за нея по-сладка и от амброзията на Боговете. Тя не щади чуствата на другите. Обичана е от не малко хора, но самата тя никога не е обичала... всъщност, обичала е едно същество, но то е мъртво. Затова сега тя е безщадна, окоровяла, неподдаваща се на чуствата. Сърцето и' е леден блок, който не може да бъде пробит. Свикнала е думите и' да са заповед и никой никога да не и' се противопоставя. За нея няма невъзможно, тя го презира. Когато си науми нещо, то тя го изпълнява, дори и ако трябва да накара слънцето да изгрява от запад. Тя винаги е права, ако не е ще обърне нещата наопаки и пак ще е.
Тя е емоционална, доста умна, но никога не се фука с това. Държи на приятелите си и е готова да даде всичко за тях, но ги подбира много старателно. Лесно избухлива е, а никой не иска да я види такава, а още по-малко да заслужи нейния гняв. Любознателна е и изключително голяма част от времето си провежда над книгите. Артистична натура е и много често играе тятър и се представя не за такава, каквато е. Не и' пука за другите, а всякаква грация, етика, привидна дружелюбност и' бяха чужди, сякаш бе живяла в джунглата, и тя казваше всичко, което мислеше, без значение колко ще нарани хората около себе си. Живее само по две правила: да си доставя удоволствие и да няма правило, което да не е нарушила. Някои я наричат луда, но те адски си патят - скоро с тях се случва "злополука". И никой повече не и' се пречка.

История:

Резюме:
Елфида Фейрител, родена на 11 август 1991 година, е сираче и майка и’ желае да бъде основена извън страната и да не знае колкото се може по-дълго за способностите си. Тя бива осиновена от семейство вампири, като те не знаят за способностите на Елф.
За тях момичето научава когато бива на 9. Импровизирайки си песничка, тя си създава крила, с които да лети. Майка и’, уплашена и ядосана, я затвяря в къщата, след което отива да се съветва с съпруга си. В тяхно отсъствие Ел изследва къщата и намира стая, празна с дрога. Изплашена, тя решава да избяга, като се сеща за някои неща, които е подготвила в стаята си послучай една игра.Но преди да успее, тя бива хваната от родителите си, които решават да я превърнат, като преди това и’ покажат, че те са шефове. Затвярят я в бяната и’ и режат вените. Но за нейно спасение идва стар магьосник, който я спасява и благодарение на дарбата си спира кръвотечението достатъчно, че да се погрижи в нея в добри обстоятелства. По-късно се оказва, че това е дядо и’.
Фида, която остава в къщата на стария магьосник, освен че изучава магия и медицина, изучава и магическите същества.
След известно време, тя разбира за Слънце и Луна и идва да помага...

Пълна история:

Spoiler:

Дарба:
Манипулиране на чужди мисли, променяне на настроения(Таланта й обкръща мозъка на жертвата, опитвайки се да се пробие в него и да го смеси с мислите, които чародейката иска. Таланта й влиза или при искане на "жертвата" или ако естествените бариери са "размекнати" от външен фактор, алкохол, чара на магьосничката или др.)

Преподавател по:
Заместник(и само заместник!) по изучаване на магическите същества

Допълнително:
Стил: пънк
Семейство: Само дядо и’, Филип Фейронин
Домашен любимец: Черна котка
Талисман: колие

Хобита:
Да чете митове и легенди за вампирите, чародеите и върколаците.
Да ги сравнява с истинските.
Да търси „спасение” за вампирите.

Снимки:

манга стил 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21

Имаш грешки във времената, както и правописни, пунктоационни и граматически, но въпреки това ми хареса. Надявам се с времето, ще се изчистят. Само малко преувеличаваш с това да й режат вените и появяването на дядо й. Както и да е, одобрявам те. Постарай се по-нататък да упражняваш тези неща и да изглежда малко по-достоверно въпреки, че говорим за митични същества...

Много, много, много ти благодаря! За грешките... трябваше да бързам през цялото време, тъй като нямаше да мога да я продължа след заминаването, та дори не съм препрочитала... наистина съжелявам, сега ще видя и ще ги поправя...

Име: Джесика Паркър

Години: 22

Вид: Чародей

Външен Вид: Джесика има дълга до кръста винено-червена коса,чуплива. През лятото и на слънце изглежда червеникаво-златиста. Очите и са огромни,кръгли като чинийки и са в шоколадово-кафяво. Много често са скрити от големите и,черни мигли,над които гордо си стоят закръглените и вежди,които са същоият цвтя като косата и.Висока е около 1:69 и е нормална като тегло-54 килограма.

Характер: Малко трудно се сприятелява,макар,че прави страхотен приятел и умее да пази тайни. Обаче ако някой и направи нещо,си го връща тъпкано. Минус в нея е,че се сравнява постоянно с доста хора,мислейки "Те имат това и отиват там,а аз не...".През половината от времето си е заровена в книги или пишешща разни разказчета.Обожава вниманието,въпреки,че обчиа да стои и зад кадър.

История: Родена във Франкфурт,но но местеща се в Париж,а след това в Лос Анджелис,Джесика научава немски,френски и английски,а като избирателни прибавя и италиански,руски и испански. родителите и обясняват за таланта и когато е на 11 години.На 19 години,завръшваща гимназия,Джеси е готова да отиде в колеж и няма търпение до започването на семестъра и дните,изоълнени с домашни,работа и лекции.Ала когато се прибира у дома една вечер,тя бива отвличана и когато се завръща вече не е същата.Оттогава Джес напуска колежа,отказвайки пълната си стипендия и тръгваща да търси повече за митичните същества,за които и било разказано. През това време тя се натъква на озгубени чародери като нея и те заедно тръгват да търсят място,където няма да са аутсайдери. Така открили училището Слънце и Луна.Ала за съжаление,преди да се доберат до портите,те са нападнати от зли вампири и единствено Джесика остава жива. Изпълнена със скръб и гняв към злите вампири,тя си заклева да им отмъсти за изгубените животи на приятелите им и кандидатства за прпеодавател в училището.

Дарба: Прави лъжата в истина в умът на всекиго.

Преподавтаел по: Усвояване

Допъелнително: Обича всички цветове,любимият и се сменя всеки дне в зависимост от настроението и. Обича всякакъв вид музика и би облякла почтивсичко,освен токчета и дълги под глезена рокли. Облича ги,само ако трябва.

Хобита: Обича да чете напълно всичко,най-големите и таланти са в пеенето и писането,но за нея е удоволзтсиве да снима,като разбира се,чев трябва да е на поне половината от снимките.И все пак,обича да снима природата и скришно да прави снимки на различни всекидневни нещица.ОРави и видеота.Има си собствена камера.

Добре... имаш малко правописни грешки, но предполагам, че са от невнимание, нормално е да правиш когато някой като мен ти виси на врата... Ами о.к., одобрена си, пускам те в групата и ако някой има нещо против... да си каже За мен си е добре.

Кххъ-кхъ-кхъъмм. Душо (Алекс), до колкото съм наясно с правилата на форума ми направи впечатление, че ти одобри героя. Естествно нямам против да помагаш... Та сега за Джесика. Наистина имаш правописни грешки и то много. Постарай се да ги намалиш до минимум. Направи ми впечатление, че историята е много къса, но ще си затворя очите. Искам да промениш името на предмета си на Усвояване НА МАГИЯТА - нещото което ме подразни най-много тъй като то го пише на сто места, а ти не си го погледнала. Вече си одобрена, няма пак да те извждам от списъци и глупости и после пак да те одорявам, но искам грешките които ти казах, да ги поправиш. Надявам се, че с времето ще намалеят и някой ден ще изчезнат, но все пак ще те помоля да проверяваш постовете си преди да ги пуснеш.

Име: Александър Джунг

Години: 23 човешки,13 върколашки.

Вид: Върколак

История: Александър е роден в богато аристократично семейство,в Северната част на Франция.Той е бил отгледан с много обич,но само от майка му,понеже баща му винаги е бил зает с управлението на имението.

Точно в навечерието на 10тия си рожден ден обаче Джунг разбира,че е бил осиновен.Той чува как майка му и баща му спорят,че е време да му кажат за истинската му същност.Алекс отваря рязко вратата и с насълзени очи,моли майка му да му каже,че всичко е лъжа.Тя го прегръща силно и му обяснява,че той всъшност дори не е човек.

Когато чува това,Алекс изтръпва.В същият момент в стаята влиза един старец със две момчета на около 15-16 години.Майката на Джунг му разказва,че това ще е неговото ново семейство.Че този старец е дядо му и че то трябва да заеме мястото му скоро,но за целта трябва да бъде обучен.

Точно когато Александър се опитва да избяга през прозореца,той бива връхлетян от някакво много странно чувство - ярост.Миг след това той се превръща във върколак.Бял вълк с жълти очи.В момента,в който усеща промяната разбира,че вече няма място при досегашните си родители.

Ето,че от тогава са минали вече 13 години и Алекс е вече много опитен върколак,но все още чакащ мястото си като глава на глутницата.Поради тази причина,той е изпратен от дядо си да стане преподавател.

Външен вид

Александър е бил с тъмо кестенява коса,която е била къса(типична прическа за момче) и дълбоки,изпълнени с жизненост очи.Не е бил много висок,защото все пак е бил още дете.Също така Джунг е бил с много бяла кожа - "бяла като снега",както е казвала майка му.Също така е бил много слаб,защото е прекарвал повечето си време в четене на книги.Тогава дори Адамовата му ябълка не е личала толкова,но вече е различно.

След:

След като открива истинската си същност,Алекс се променя коренно външният се вид.Косата става по-дълга и придобива катранено,черен вид.Очите му обаче запазват тъмният си цвят,но той самият израства толкова неусетно,докато най-сетне не придобива вид на зрял мъж,какъвто е в момента- мусколест (ама не прекалено де) висок 1.85м,но на пръв поглед не можеш да прецениш какво е.Когато е във върколажката си форма,той изглежда досущ като вълк,само че много по огромен.Той е с бяла козина,каквато е и кожата му,също така очите му променят цвета си,като от тъмни стават напълно черни .Отличителен белег е черното петно на левия крайник.

Характер: Винаги студен с околните,какъвто трябва да бъде един водач,според него.Помага на тези в нужда,което също е негово задължение,но не допуска никой близо до себе си."Сякаш сърцето му е спряло",както твърдят всички от глутницата. Джунг е и много строг.Харесва силните хора и мрази слабаците,които само говорят.Много е спокоен дори,когато се бие,независимо кой стои срещу него.В много редки случеи Алекс е избухливлСъщо така,нещо много важно - Никога не напада пръв,било то враг или ученик.

Преподавател по: Трансформация

Допълнително: В повечето време обича да чете книги,на осамотени места,където не е много шумно.

Човешка форма: Създаване на герой - Преподаватели Coolhairstylesforboys5

Създаване на герой - Преподаватели Coolhairstylesforboys5

Върколашка:
Създаване на герой - Преподаватели Whitefur2

Одобрен. Приятна игра! Създаване на герой - Преподаватели 271631

Име: Даре мо Най

Години:
Вампирски: 669
Човешки:29

Вид: вампир

Външен вид: Младо момче, с тренирано тяло, късо подстригана кестенява коса. Винаги носи дънки, тениска и коженото си яке отгоре. Нормална височина за годините си и доста добро телосложение. Има татуйровка на гърба, на която пише "When?" На гърба си носи китара, която не е показвал на никой защото е единственото нещо, което е останало от семейството му.

Характер: Доста забавен, със хумор разбран само от малцина, мисли се за остроумен и винаги се драка с тези, който го дразнят. Обича да се весели и да забавлява другите. Това, което го прави странен е че почти винаги има нещо в устата си. Било то бургер или близалка... което не се характеризира за неговия облик и възраст.

История: Роден в дъждовната Канада в голямо семейство, без майка и баща (катастрофа) той е най-малкия брат и всички го тъпчат. Винаги когато има някаква задача като изхвърляне на боклука, цепене на дърва, правене на вечеря винаги Даре е на ред, защото е най-малък и няма право на глас. Минават години, от който той е под контрола на братята си, когато се ражда едно малко момиченце в семейството. Това е единственото нещо, което го кара да продължи да е под робството на братята и сестрите си. Да види усмивката ма новороденото бебенце. Една вечер решава, че температурата е твърде ниска и отива да нацепи дърва, за да стопли стаята с Анита ( сестричката) когато вампир напада къщата. Избива всичките му братя и сестри, докато говорят по телефоните или гледат телевизия. Точно от разглезенето си състояние те губят живота си. Последната жертва е ревящото бебе в малкото детско легълце. Даре влиза с брадвата, която е използвал за да направи нещо добро за семейството си, когато заварва кървавата баня в къщата. Първото нещо е да провери сестричката си, но когато влиза във стаята просто вижда някакъв дългокос дъртак със палто да изсмуква последните капки на момиченцето. Втурва се към него и го напада с брадвата с желание да убие канибала пред него, но опита на тийнейджъра е неуспешен. Точно тогава започва историята му. Той е ухапан от вампира и се превръща в един от тях. От чудовищата, който избиха семейството му. Предмета, който взема от къщата е китара в калъф и започва обиколка на света, за да изпълни мисията на живота си. Да убие чудовището с палтото. Даре мо Най решава да тренира и да отмъсти. Научава за новата си сила и след като усъвършенства контрола над нея връща времето назад, за да открие следите на убиеца. Намира го и го убива, като го нарязва на малки парченца. След това убийство той е свободен и започва да живее нормален живот. Днес е първият му ден като преподавател сред същества от неговия вид..

Талант (само за вампири): Контрол над времето. Може да го забавя, забързва или направо да го спре.

Преподавател по: Да се впишем

Допълнително: Има медальон на врата

Хобита: Катани и автомобили..

Одобрен.

» Създаване на герой - Първи курс
» Създаване на герой - Първи курс
» Преподаватели