Паркът на облаците

Птичи песни, радостна глъчка, люлки, пейки, поляни...същински парк. Разположен точно до площада, той приемаше много посетители. Всеки турист идващ в градчето задължително трябва да мине през парка и да се порадва на природата.Паркът на облаците носи името си от една легенда. Разказва се, че някога един магьосник използвал заклинание пред хората и накарал всички облаци да паднат на това място.

Дмитрий се разхождаше безцелно из парка.Вървеше по алеята,обрамчена с дървета по продължението си и безброй полянки.Тук там се мяркаха катеружки и люлки,много пейки и пикници на щастливи семейства.
Усмихваше се при тези гледки.Радваха го.От време на време претичваше по някое куче,а Дмитрий продължаваше да се влачи по пътечката и да се вглежда в очите на всеки и всяка,която го погледне,сякаш търсеше изгубеното си аз..

Така Роуз вече бе разгледала училището из цяло.Понеже още слънцето още грееше на небето тя реши да отиди до града който бе на десет километра от училището за да го поразгледа и да види как изглежда.Тя знаеше,че това е нередно ,но не и се прибираше в стаята при положение ,че никой още не се е появил от нейния вид и че трябва отново да кисне сачмичка.Момичето стигна града и остана очорована от него.Беше сравнително малък град,но пък много красив и хората бяха доста дрежулюбни и топли.Момичето влезе в няколко магазина за да си купи някой неща тъй като дрехите ,които беше взела за училището са много малко.След някоя дурга минута момичето излезе с четири торби претъпкани от дрехи и аксесоари.Момичето се е уорило от шопинг маратона и реши да отиде в близкия парк за да седне на някоя пека и малко да си пчини.Тя стигна в парка и започна да разглежда пейките търсейки свободно,но нямаше такава.Тя видя че има една пейка на която седи привликателно момче тя реши там да седне тъй като има изгода хем да си почине хем да се запознае с момчето.Роуз отиде до въпросната пейка и си сложи чантите там след което с доста неуверен тон попита превликателното момче:
-Ъм,извинете свободно ли е тук ?Може ли да седна при вас за да си почина малко?-след което изчака леко нерн отговора на мъжа.

Дмитрий бе дълбоко замислен,седнал на пейката.Взираше се в асфалта и дори не забеляза кога жената се е приближила към него.
Когато тя проговори,той се сепна и вдигна поглед.Плъжна го по тялото й и съблазнителната му и заразителна усмивка се появи на мига.Нямаше как да пропусне възможността да забие някоя.Беше нов тук и не трябваше да си разваля репутацията на валяч и лошо момче.Имаше един огромен проблем в момента.Много от дамите не харесваха мръсното му минало,други пък се кефеха страшно много на това,че е бил в затвора и то за дълго време,пък и след това е избягал.
-Разбира се,седни.-смигна й и се сви малко.

Роуз бързо седна на пейката на колкото се може по-голямо разстояние от непознатия,защото и беше неудобно,а и ,защото го бе уловила на няколко пъти да я оглежда доста мръснишки.Незнайно,защо чародейката се почувства привлечена от странния тип.Тя се мъчеше да потисни това свое чувство,защото първо това беше неуместно тя въобще не пхознава този човек,а и имаше чувството ,че е по-добре да стои по-далеч от него тъй като ще и донесе само неприятности и болга.Докато момчето гледаше земята явно мисилйки нещо девойката хвърляше бързи погледи към него и се изчервяваше на момента,защото никога преди не се е държала по-толкова момичешки начин никога през живота и това е бе нетипична черта на Роузи.На Роуз и направи впечетление,че той беше изключително красив,но и някакси потаен загадъчен сякаш крие нещо от своето минало.Осанката му беше заслепителна никога преди не бе свешала друг като него.Сякаш той е хишник който примамаше жертвата си или по-просто казано е типично лошо момче което разбира момичешките сърца.Девойката като хепнотизирана се взираше в него,когато той мнезапно се обърна към нея погледна в нейните очи и я заговори.....

Дмитрий усещаше погледа на жената върху себе си,но до известна степен се правеше на ударен.Можеше да я има на мига,ако поиска,но тази игра на недоизказани усещания му харесваше и щеше да я удължи възможно най-много.
Взираше се в алеята,докато изведнъж не реши малко да задейства нещата.Вдигна поглед срещайки нейния.Усмихна й се и прокара ръка през косата си.
-Е,малката,отпусни се малко..Не ям хора.-по този въпрос можеше да се поспори.От една страна не ги ядеше,от друга-..абе сложна работа.
Та на възрастта.Сигурно беше с около 5-10 години по-малка от него.

На Роуз не и хареса как и говори този мъж така арогатно ,пресметливо с самочувствие сякаш си миселше,че по -този начин може да се напарви на интересн и по -някъв начин това да я е впечетливо.Но той жестоко се лъжеше.Момичето не беше като останалите празноглавки тя беше огровно изключение.На Роуз и идеше да му удари шамар или да му огговори нещо саркастично в отговор,но вместо само се обърна на една страна и си замълча.Не след дълго тя стана взе торбите с покупките си и тъкмо се канеше да се махне от градина и най-вече от присъщвието на мистириозния мъж ,когато усети ,че някой и я е хванал за ръката.Тя се обърна и видя,че мъжът стоеше плътно зад нея и я държеше до себе си.

-Щеше да се спънеш.-посочи й той камъка и го подритна.
Беше доста предвидлив.Предположи,че я е убидил с нещо и в този момент хич не му пукаше.Не беше първата нито последната.Сигурен беше,че градът е фрашкан от жени и всяка би му се отдала без да се съпротивлява.
Пусна я и й се усмихна учтиво.Завъртя се на пети и тръгна в обратна на нейната посока с бавни крачки и ръце в джобовете,запътвайки се обратно към училището,за да не си навлече някое наказание,че е излязал в града.

» Паркът на облаците