Общата стая

- Сънувам. Сънувам сън от който никога не искам да се събуждам. - Казах си когато застанах пред портата на училището Слънце и Луна. Преминах през железните врати сякаш минавах по дъга. Сякаш очаквах еднорози и облаци да излязат пред мен и да се окажа в някой сън или когато направя следващата стъпка да пропадна в някоя яма и да се окажа в някой от безбройните ми кошмари. Но не. Всичко това беше истина. Както беше истина това, че колата която почти щеше да ме убие мина през нашата като през дим. Вървях и се оглеждах. Виждах какви ли не неща които съм виждала и преди, в ,,предишният си живот". Животът който имах преди ,,катастрофата". Неща като градини, пейки, дървета и всичко. Минах през нещо като арка, която сякаш отделяше двата двора. Продължих напред и стигнах до първите три стъпала водещи към ,,бъдещето ми". Към нещо което никога не бях си и представяла. Минах през големите дървени врати които бяха широко отворени. Замъкът беше още по невероятен отвътре. Стените бяха каменни, коридорите бяха широки и имях чувството, че бяха безкрайни. В себе си държах нещо като карта на училището която взех от главната порта. Имаше още хиляди копия на нея, явно да се ориентират по бързо новите ученици. Погледнах към картата пред мен и прегледах скиците на всеки един етаж и на всяка една кула. Трябваше да търся общата стая на чародейте. Намерих я на картата. Намираше се в така наречената ,,крайна кула". Кулите бяха две но на първата скица бяха начертани като крайни защото от десният коридор на четвъртият етаж, се минаваше покрай едната източна, едната западна и се стигаше до последната кула - крайната. В дясната кула се намираше общата стая на чародейте или поне така беше показано. Всъщност, нямаше значение. Тръгнах на дясно и вървях само направо. Стигнах до стълбището, после до още едно, и още едно и най-накрая бях на четвъртият етаж. Отново тръгнах на дясно и разбрах че се намирам в източната кула. Завих надясно, според картата трябваше да вървя към западната кула и накрая пак на дясно и после само напред. Стигнах до крайната кула - крилото на чародейте. Отворих оглямата врата и видях общата стая.
- Сега вече сънувам! - изкрещях аз и се хвърлих на едно от креслата. От по-малко от секунда бях в тази стая и вече я обожавах. Беше невероятно. Изпищях когато видях стълбището. - Има още! И се затичах нагоре към стълбището до което имаше малка, сребърна, гръвирана табела с надпис ,,стаите на момичетата". Реших че не трябва да се качвам към стаята на момчетата. Не ми и трябваше... След по малко от десет секунди вече бях на горният етаж. Видях към 15 врати, а аз се намирах в малко кръгло помещение.
- Колко стаи побира тази кула, за бога?! - беше първата ми реакция. Исках да бъда изненадана когато видя всяка една стая. За това закрих с ръка, очите си и започнах да отварям една по една вратите без дори да надникна. Когато ключалките свършиха се върнах на първоначалното си място и отворих очи. - Писък. Сякаш огласих цялото училище и май така си беше. Огледах всяка една стая като започнах обратно по часовниковата стрелка. Стая, стая, стая... Всички стаи бяха еднакви. Две легла, голям гардероб, прозорец, шкафчета. Когато погледът ми стигна до последната врата сякаш изгубих съзнание. Осъзнах се чак когато вече бях вътре. На вратата имаше надпис ,,Банята на момичетата". Вътре беше изумително. Голямо огледало, огромна вана, килимчета, масички. Сякаш не беше баня, а цял апартамент в една стая. Излязох от там и се шмугнах в една от спалните. Оставих синьо-зеленият си куфар до едно от леглата и се затичах надолу по стълбите. Отново бях в общата стая. Започнах да разглеждам книгите които бяха наредени на лавици на една от стените. Взех някаква книга с надпис ,,Чародеи". Седнах на едно от креслата и се зачетох. Историйте вътре бяха интересни. Зачетох се и неусетно как, цял час беше изминал. Затръшване на врата ме извади от всички онези историй за магий.

"Пристигнах" - помисли си Лестор стоейки пред вратите на училище Слънце и Луна. На гърба си носеше раница, а в ръка сак. Момчето премина през портата и се отзова в един невероятно красив двор... Кратък поглед на взетата от канцеларията до входа карта, след което се запъти към замъка. По - точно към крайните кули. Там където беше означено като "Помещенията на чародеите". Вървеше и пътем се любуваше на гледката. Накрая стигна до целта си. Изкачи се по стълбите, след като първо се спря за малко, за да разгледа общата стая и влезе в спалнята на момчетата. Там пусна сака на земята, до едно от леглата и свали раницата. А после отскочи за малко до банята. Върна се в спалнята и след 15-на минутно седене вътре почивайки си излезе, като при излизането затръшна, по невнимание да отбележим вратата. Слезе в общата чародейска стая, а там вече имаше някой. Момиче с къса червеникава коса.
- Здравей - поздрави я Лестор

- Здравей - чух момчешки глас. Стоеше до стълбището към спалните на момчетата. От колко ли време беше горе.
- Здравей. Аз съм Аманда Дестини. Наричат ме Ами или Ам. - засмях се при глупавото си представяне. ,,Ам" ми прозвуча сякаш викам котенце да закуси с рибна консерва: ,,ам-ам". - А ти си?
- Аз съм Лестор. Приятно ми е.
- И на мен - усмихнах му се. - Извинявай, но от колко време си горе? Не те чух да влизаш.
- Преди около час. Сигурно сме се разминали. - Замислих се дали не ме беше чул как пищя, но сигурно щеше вече да ме пита за това.
- Да. Може би... Е, как ти се струва училището? - попитах го с усмивка. Още преди да дочакам отговора му затворих книгата която четях преди малко и я върнах на мястото й.

- Здравей - усмихна се момичето. - Аз съм Аманда Дестини
- А аз Лестор Вокил, приятно ми е - усмихна се и момчето и седна на един от фотьойлите
- И на мен - отново се усмихна Аманда. Имаше чаровна усмивка - И звинявай, но откога си тук? Харесва ли ти училището?
Лестор се засмя:
- Пристигнах преди около час отвърна Лестор поглеждайки часовника на лявата си ръка. - А за училището поне това, което видях ми хареса. Много красив двор. - Поклати глава - жалко, че в старото нямахме такъв. А ми ти ти? - попита той. А и ако не е нахално ти ли изпищя одеве?

/извинявам се за забавянето/

"Май не беше добре да питам" - помисли си Лестор, понеже лицето на момичето поруменя придобивайки видимо червен цвят. И за момент му се стори, че ще заплаче. А той никак не харесваше подобни гледки.
- Ъм...Да, малко - промърмори Аманда. А след секунди попита гледайки лъчезарно
- Искаш ли да огледаме училището?
- С удоволствие - съгласи се с усмивка Лестор - И извинявай, че попитах, не исках да те разтроя - извини се той. - А, и нали може да ти викам Манди?

Най-накрая след дългия и изключително изморителен три часов път с влак Роуз бе престистигнала в новото си училище,където стеше да учи цяла учебна година и сте се научи ,как да използа силите си правилно и безпогрешно.Първокуснката много се вълнуваше от това ,че ще учи в такова престишно училище магически създания.Тя си обеща,че няма да разочорова семейството си и пиятелите си ,които вярват с нея.Тя се зарече,че ще се представи повече от добре,че няма да има никакви издъни и ще бъде прилежна ученичка.Освен това тя можеше да се запознае и да си създаде нови приятелства с децата,които учеха там независимо от тяхната раса.Девойката леко се претисняваше от факта ,как ще я възприемат нея в училището не само учениците ,но и учителите какви ще са.Също така момичето беше тъжно от факте,че много дълго ще разделена от своите близки и това много я натъжаваше,но за нейна утеха имаше празниците през,които ще ходи през тях за да ги види.Момичето вече стигна пред самото училище и като го видя ахна от възхищение.Училището беше огромно ро скоро приличаше на средновековен замък отколкото на училище имаше и огровна градина.Момичето като хипнотизирана влезе в училището и се опита да си намери стаята.Едвам не се изгуби.Училището имаше огромни коридори и зали и лесно човек би се изгубил.След дълго лутане момичето намери общата стая на техния вид и влезе.Тя остана възхитена от факта колко огромна и луксозна бе тя. Тя отиде в момичешката стая набързо за да си подреди стаята.След десетина минути вече бе готова и се върна обратно в общата стая.Легна на един мек бял диван и започна да пие бавно приготвената от нея горещ шоколад ,като се наслаждаваше на тишината в стаята понеже все още никой не бе дошъл може би ,защото са изязли или ,защото тя е първата която е пристигнала не беше обърнала внимание на това дали има други дрехи или призначи някой от нейния вид да е тук,защото беше ужасно изморена.