Дънки, тениска, кецове, хваната небрежно коса на опашка. Мелиса можеше да мине за типична ученичка.
Извади ключовете и отвори широко вратата, сякаш така е била и преди. И ахна. Беше си я педставяла, беше направила план на стаята, но всичко беше толкова... невероятно. Беше изпълнено до детайл: едната стена, тази пред нея, беше стъклена и лъчите на слънцето биха нахлували с всичка сила в стаята ако не бяха леките бели пердетаа между всеки прозорец имаше по един от онези стари фенери, за вечерта; противоположната стена, зад гърба и', беше огледална и там се виждаше нежно-лилавия килим с всичките възглавници върху него, който заменяше чиновете; от ляво, меко розова, като цветчетата на манголията, стена с черна и бяла дъска, множество маркери и тебешири, отгоре навито на руло платно за евентуални прожекции, а пред него бюро от почти бяло дърво - професор Брекдаун почти нищо не разбираше от дървета, тъй че... - , а зад бюрото голям шкаф от тъмно дърво; от дясно не се виждаше цвета на стените - там цялото пространство беше заето от широка и висока библиотека с милиони и милиони книги.
Тя се приближи до стъклото и загледа прекрасната гледка. Шум от стъпки обаче я изтръгна от транза и'. Беше Карли, която и' се усмихна, поздрави я по име и двете забъбриха. Малко по малко стаята се напълни с ученици, някои от които също се присъединяваха, други отваряха някоя от книгите, трети гледаха през прозореца. Но след пет минути всички започнаха да се изнервят - учителката закъсняваше. Или поне така им се струваше.
Мелиса стана, поправи си черните шорти и червената тениска и започна урока си:
- Здравейте ученици и добре дошли в уроците си по "Да се впишем" - гласът и', силно променен, мощен и изискващ тишина, накара никой да не се усъмни в истината. Чуха се ах-кания и лол-кания, след което Мелиса поздрави, с усмивка: - Аз съм проф. Брекдаун и повечето от вас вече ме понзават... тъй като изгубихме не малка част от часа, предлагам да започваме. Първо искам всички да ми се представите. Рожденно място, име, години, мнение за училището досега, мнение за новия ви живот. Ето ви пример: Казвам се Мелиса Брекдаун и ще ви преподавам как да се сливате с хората, но и също какво правила е задължително да спазвате. Родена съм неизвестно къде, тъй като майка ми много пътуваше. Едва на 19 бях превърната, но от тогава минаха 139 години. Храня се само с животинска кръв, а талантът ми е малко труден за обяснение, но ще се опитам. Когато докосна едно същество, мога или да науча максимум 5 неща за него по мой избор - стига съществото да ми разреши -, а ако не - максимум три, но вече не аз избирам кои... Домашното ще ви го дам от сега: то е да напишете есе за това, какви движения си спомняте, че често сте правили през човешкия си живот.
П.П.: Ето ви я и първа част от урока. Желателно, но не задължително е да пишете веднага, може да пропуснем тази част от ваша страна. Въпреки това, не мисля, че много ще ви затрудни. Есетата са задължителни. По нататъшното писане също.
