ТЪРСИМ ПРЕПОДАВАТЕЛИ И ЗАМЕСТНИЦИ! Не можем да започнем учебната година ако няма поне 4 преподавателя и 10 ученика!
 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Полянката

Go down 
АвторСъобщение
проф. Ведет
~Be proud of who you are~
~Be proud of who you are~
avatar

Брой мнения : 496
Points : 1030
Reputation : 0
Join date : 27.08.2010
Age : 23

За героя
Вид: вампир
Дарба/Талант: контролира действията на другите
Външен вид: Като човек имах кестенява коса спускаща се почти до кръста ми и кафви очи. Кожата ми беше светла. Като вампир съм по-висока и много по-слаба, с около 10 килограма.

ПисанеЗаглавие: Полянката   Сря Сеп 08, 2010 4:21 am



Полянката в гората най-често се използваше за ловуване, тъй като се събираха тук елените, някое друго заблудено зайче и понякога вълци, и дори лъвове. Някой ученици се усамотяваха тук, въпреки че без преподавател наоколо нямаше да могат да направят нищо друго освен да се покачат на някое дърво и да се молят голямото животно, което също ловува тук да си тръгне скоро. Колкото и магии да знаеха чародеите, и колкото и силни да бяха вампирите и дори и върколаците да бяха един вид техни приятели трудно биха се предпазили от някой планински лъв или друго освирпяло животно. За това пък беше красиво.


Последната промяна е направена от проф. Ведет на Съб Апр 09, 2011 3:56 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя https://www.facebook.com/profile.php?id=100002530551966
проф. Норт
Преподавател
Преподавател
avatar

Брой мнения : 19
Points : 19
Reputation : 0
Join date : 28.09.2010
Age : 23
Местожителство : Бъ Съ ХД

ПисанеЗаглавие: Re: Полянката   Сря Окт 20, 2010 5:17 pm

Първи ден, нямаше за преподаване, което значеше - време за разходка! Тъй като въобще не познавах това място, може би щеше да е доста добра идея, ако малко обиколя, за да видя какво имаше около училището. Все пак трябваше да знам къде ще прекарвам времето си няколко години. Естествено взех Ин и Ян, защото да ги оставя в замък пълен с вампири, които пият кръвта на всичко що имаше кръвоносни съдове, това значеше все едно да ги оставя да умрат. Е, те бяха специални вълци и сигурно щяха да се предпазят, но все пак предпочитах, един от малкото същества за които ме е грижа, да са наоколо.
Никакви идея нямах къде отивам, нито пък домашните ми любимци, но това не ги спираше да опъват все така устремено. Може би надушиха нещо за ядене или просто бяха също толкова любопитни, колкото моя милост. Все пак мисля, че вече горе - долу знаех къде се намирам. ... Една полянка. Добре де, идея си нямах как стигнах до тук, но като се връщах щях да използвам някой друга магия, за да ми посочи пътя.
Изведнъж двата вълка рязко спряха, като Ян започна да ръмжи, а козината му настръхна. Той беше доста вироглав, а да не говорим за агресивността му. Явно, някде близо до нас имаше нещо, което го подстрекаваше да ръмжи. Е, може това същество да бе безобидно, но все пак едно предупреждение повече нямаше да е излишно.
- Излез! - викнах аз, като се надявах това, което щеше да се появи да добронамерено, защото не обичах да ме предизвикват. Първо, защото щях да пусна Ян, а той като нападнеше рядко губеше и второ, ако нещо се случеше с вълка ми се намесвах аз и това вече бе лошото за опонента ми.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
проф. Медроу
˙·◦•◦●۪۫To love something is to want it to live۪۫◦•◦·˙
˙·◦•◦●۪۫To love something is to want it to live۪۫◦•◦·˙
avatar

Брой мнения : 76
Points : 102
Reputation : 1
Join date : 01.09.2010
Age : 22
Местожителство : Where the sun is raising...

За героя
Вид: Вампир
Дарба/Талант: Пия и човешка и животинска кръв. Манипулация на спомените, обичам дарбата си. Мога да припомням разни случки на жертвите си или просто да изтривам спомените им, или да им ги прожектирам като видения.
Външен вид: Дълга до средата на гърба ми руса коса, кожа по - бледа от тази на обикновен вампир, големи кафеви очи, ласкава и запленяваща усмивка.

ПисанеЗаглавие: Re: Полянката   Сря Окт 20, 2010 5:36 pm

Денят беше хубав, и реших да се разходя. Ами, че естествено, на кой, по дяволите му се стои в доста голям замък, който на всичкото отгоре е и пуст. Така де, обух едни токчета, облякох една небесносиня рокля и тръгнах, ами май най- точното словосъчетание, което мога да използвам е накъдето ми видяха очите. Озовах се на любимата ми полянка.
Но на това тъй красиво място една доста натрапчива миризма не си беше на мястото.
- Вълци - прошепнах и с един скок се намерих в короната на едно дърво. Наблюдавах движенята на вълците, наблюдавах и реакциите на ... чародейката с тях. Оу, това май беше една от най - новите представители на нашия учителски съюз.
- Излез! - викна тя, оглеждайки се внимателно
Махнах обувките от краката си и направих плавен скок върху тревата. Не се чудете, може да счупя великолепните токове - какво като съм вампир и бля, бля. Всеки прави грешки. Както и да е.
Очичките ми светнаха когато водях вьлците, а те направо не се сдържаха да ми се нахвърлят.
- Здрасти - смигнах на чародейката - Аз съм професор Медроу, - това май не беше учтиво. Какво като бах заместник директор - Клариса - поправих се - викай ми както си поискаш - усмихнах се
Мълчание. Май чародейката ме разучаваше, а вьлците продължаваха да ръмжат.... Много неприятно!

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
проф. Норт
Преподавател
Преподавател
avatar

Брой мнения : 19
Points : 19
Reputation : 0
Join date : 28.09.2010
Age : 23
Местожителство : Бъ Съ ХД

ПисанеЗаглавие: Re: Полянката   Сря Окт 20, 2010 6:10 pm

Ян продължаваше да ръмжи, въпреки че вампирката вече се появи. Да определено беше кръвопийца. Издаваше я необичайният цвят на очите й, а именно - червени. Може би трябваше да запазя спокойствие и да накарам черния вълчо да млъкне, защото все пак ще се срещам с .... Клариса доста често в замъка и щеше да е добре, ако не ми е враг. За приятел вече бе малко спорно, защото не допусках никого до себе си, така че един добър познат нямаше да ми бъде, някак си, в излишък.
- Verschtumen! Setzen sich! Sofort! - креснах аз, а след това рязко дръпнах синджирите им назад и двата вълка изпълниха казаното от мен. А именно - млъкнаха и седнаха. Проклетите животни разбираха само от немски, тъй като ги бях намерила в Австрия, което до някъде беше предимство за мен, защото така си осавършенствах езика, но пък всяка дума звучеше като заповед. Дори да кажеш "Обичам те!", ще прозвучи като "Къш от тука!". Е, на мен този факт не ми пречеше кой знае колко, но все трябваше да има нещо от което да се оплача.
На полянката настана мълчание. Най - после домашните и любимци млъкнаха, но това не ги накара да престанат да стоят напрегнати. В интерес на истината те наистина се притесняваха за мен, така че до някъде оценявах, това че искаха да ме защитят. Или по - скоро това, че Ян ме защитаваше. Ин, рядко правеше нещо по въпроса, просто защото бе по - спокойно и мило животно, но все пак когато нейния "приятел" се разгневеше, тя също не пропускаше да го подкрепи.
- Колежка значи. - промълвих аз и леко присвих очи, след като няколко минути нищо не казах. Всъщност не знаеш и какво да и съобщя, за това просто пренасочвах мислите си към вълците. Хванах двата синджира в една ръка, а тази, която вече бе свободна, прокара пръстите си през косата ми. - Алекзира Норт. - въздъхнах и изгледах, може би злобно, но за мен нормално, кръвопийцата.

* Verschtumen! Setzen sich! Sofort! - Млъкнете!Седнете! Веднага!

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
проф. Медроу
˙·◦•◦●۪۫To love something is to want it to live۪۫◦•◦·˙
˙·◦•◦●۪۫To love something is to want it to live۪۫◦•◦·˙
avatar

Брой мнения : 76
Points : 102
Reputation : 1
Join date : 01.09.2010
Age : 22
Местожителство : Where the sun is raising...

За героя
Вид: Вампир
Дарба/Талант: Пия и човешка и животинска кръв. Манипулация на спомените, обичам дарбата си. Мога да припомням разни случки на жертвите си или просто да изтривам спомените им, или да им ги прожектирам като видения.
Външен вид: Дълга до средата на гърба ми руса коса, кожа по - бледа от тази на обикновен вампир, големи кафеви очи, ласкава и запленяваща усмивка.

ПисанеЗаглавие: Re: Полянката   Чет Окт 21, 2010 3:14 pm

- Приятно ми е! - усмихнах се, въпреки че въобще не ми беше до усмивки с тези два вълка наоколо
- Тези .... ммм красавци за домашни животни ли ги отглеждаш - промълвих като пронизах животните с няколко студени погледа и им показах по няколко видсенийца, за да се кротнат. Ала те взеха, че се разкимтяха, така че след положителното кимване на Норт в отговор на моя вьпрос се изляха още куп немски думички.... Оу, как не понасях немския. Ама тези кучета от друго не разбираха ли? Както и да е.
- И ... - не знаех какво да я попитам. Неловкото мълчание ставаше все по - неловко, но сякаш на нея не и пречеше. А аз можех да си мълча вечно, но просто се опитвах да бъда очтива. Освен всичко друго това беше една от задачите ми като заместник- директор.. - И, ти по какво преподаваш?
Да, единствено това ми дойде на ума! Хвърлих по още един поглед на вълците, който вече се бяха успокоили и сякаш се усмихваха припомняйки си разни неща. Колко съм лоша, да си играя със спомените на горките животни. Е, това беше единственото нещо което можех да правя, като изключим изпиването на кръвчицата им...а и бях гладна. Така че може да се каже, че се задоволявах
- Или не - прекъснах я точно когато си отваряше устата, за да ми отговори - Днес няма да говорим за училище. - Как се казват - кимнах към вълците, а те сякаш разбрали, че говорят за тях вдигнаха глави. Но преди Норт да ми отговори се сетих, че моята мила проф. Ведет ме беше извикала по -рано от другите преподаватели в Голямата зала, за да и' помагам с .....
Не довърших дори мисълта си
- Извинявай, но трябва да отида по - рано в Голямата зала да помогна на директорката. Ще се видим по - късно - кимнах на преподавателката до мен и изхвърчах към замъка.
.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Полянката   

Върнете се в началото Go down
 
Полянката
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Архив :: Архив-
Идете на: