Момичето реши да отиде в външната поляна тъй като още не и се пребираше в стаята си ,където да кисне отново самичка без човек с който да има да поговори и по вероятно стеше или да чете някоя скучна книга или да спи.Колкото и да беше суетна и да лягаше рано момичето никой път не би си позволило да си легне в 4 часа следобяд.Обикновено по това време тя е заедно с нейните пирятели и се забавляват танцуват ,пеят гледат филми и се закачат.Роуз като се сети за нейните приятели ,които остави се почувства ужасно.В момента момичето се чувстваше изолирана от всички които обича и най-вече самотна.Чародейката беше днес ужасно депресирана .Тя знаеше,че това е нормално и,че бързо ще свикне с това ч,е ще се списоби и ще си намери компания от хора с които да се сприятели и да се забъркват в щури приключения,но въпреки това тя се чувстваше зле беше на рба да се откаже от училището и да се върне обратно в своя уютен дом ,но не го направи колкото и да се искаше.Защото първо тя не искаше да разочорова близките и които вярват в нея,второ защото ще се докаже като слаба личност без капка воля и трето не е била толкова път заради нищо.Тя сама настоя за това родителите и ще си помислят че се играе с тях което не е така ,а и ако искаше да стане истинска чародейка трябва да се науи,а това училище бе известно с своите отлични преподаватели и интересен начин за обучение.Така първокусничката докато вървеше и си мислеше за всичко,което се бе случило през последните дни тя се спъна в нещо като лъже изкрещя и падна по очи на мръсната земя.Момичето бързо се съвсе стана и си изтупа от правта.Тя забелезя,че панталонът и се е скъсал и си е удрала сериозно крака но не и пукаше много за това тя остави така коляното и да кърви.Момичето си обърна и видя,че на едно дърво има направени две люлки.Тя се зарадва и на бегом отиде при тях.Тя много обичаше да се люлее на люлки дори и сега когато е голяма и много не подхожда на човек на нейната връзраст да се люлее на люлки.Роуз се чувстваше някакси сигурна тук.Спомняше си ,че още като по-малка и когато имаше някакъв проблем или просто не бе в настроение винаги се усомотяваше на някоя люлка и обмисляше дадената ситуация и измислеше някакво решение.Сега младата черодейка седна на дървената люлка.Първоначално люката се залюля и тя се уплаши че няма да я издържи,но уплахата и бе напразна.Момичето започна да се засилва уверено.След две три минути тя вече се люлееше много силно и имаше чувството че лети.За пръв път от няколко дни тя се усмихваше широко и се смееше с цяло гърло.Смехът и беше камбанен.Докато се люлееше на люлката тя си спомняше как като по-малка тя отиваше в парка заедно с баща си за да се люлеят заедно.Спомня си как изхвърча от люлката понеже не се държеше много добре и затова стана така.Как си разби главата и си ужили ръцете и краката как плачеше,а баща и я утежаваше.Вече момичето не се чувстваше нито самотна,нито тъжна.След половин час прекарано време на люлката тя стана хвърли му последен поглед и побягна енергично към изхода на поляната където се намираше люлката и се запъти в неизвестна посока.
