След няколко часа след като вече Роуз се бе отпочинала от дългия и тежък път с влак първокусничката вече беше пълна с енергия и нямаше търпение да разгледа по-подробно замъка тъй като по-рано не можа тъй като бе търде уморена.Роуз пъргаво стана от дивана ,където в продължение на два часа спеше и се запъти към момичешките спални за да се пооправи в малко тъй ,като в момента преличаше наистина на няккава дивачка.Косата и бе бухнала сякаш е бръкнала в някой контакт също така имаше огромни черни кръгове под очите и дрехите и бяха оцапани от горешия шоколад ,който по рано бе пила и го е изсипала върху себе си докато спеше тъй като забрави да го сложи на масата.Тя се радваше,че в стаята няма никой за да я видят,защото със сигурност хората стяха да си помислят че е немърлива дивачка а това въобще не е вярно.След около час тя вече се бе окъпала обляква с чисти и елегатни дрехи и си бе пооправила косата тя излезе от стаята и започна да разглежда подред всяко едно кътче от замъка.Чародейката реши да разгледа първо вътрешния двор който се намираше колкото и странон да зувичи в самото училище.Момиче мина през гиганските каменин врати на които имаше някакви стари вавилонски надписи и фигурки на всякакви магични същества след което плахо я отвори и влезе в двора.Момиче изумя като видя невороятната гледка,която и се радкри пред нея.На километри се виждаха най-различни екзотични и непознати за нея цветя.Във въздуха се носеше техния сладък аромат от която,момичето едва не припадна.Всички твари се бяха оживили особено птичките и по специално славеите които бяха накацали ясеновите и дървета и пееха своите весели песни.Чародейката продължаваше да стои като статуя и да се любува на красотата и виличето на природата.Страхуваше се да мръдне,защото не искаше да развали по някакъв начин страхотния пейзаж,а и не искаше животните да се уплажат от нея.Роуз дълго врме седеше права ,но се умори и седна близко до едни изключително ароматни цвяте на един камък в формата на малко канапе.Роузи се отпусна и релаксираше под звучите на песните на птицките докато нежния бриз я галеже и я отпускаше още повече.Девойката се чудеше,как така хората не са осазнали какви късметлии са да живеят в такава прекрасна земя с такава невороятна красима природа.Вбесяваше се на това,че хората не изпитват уважение към майката природа и я унищожават вместо да и помогнат и да са с хармония с нея.Тя си мислеше,че хората ше си осъзнаят тази огромна грешка,но ще е твърде късно ,защото нищо няма да е останало заради техните необмислени и безбройни действия срещу природата.Девойката си мислеше за своето семейство как са какво ли правят.Не исакше да си го признае,но много и липсваха .Докато си спомняше всички моменти радостни и тъжни които бе преживяла с семейството си изведнъж предателски сълзи потекоха от красивите и очи.Тя бързо ги избърса с ръка и се опита да гледа оптичистично на нещата.Чародейката се надяваше предстоят и тук да и бъде полезен да създадет прияателства,защото си мислише че ще е ужасно а и сте се чувства ужасно самотна ако няма поне един приятел тук затова си казваше на ум че ще бъде по-отворена и разговорлива.Тя също така се надяваше да се научи да си контролира силите да научи сложни заклинания и магии и най-вече да научи нещо повече за магията каква е тяхната история откъде произлиза да научи повече за различни магьосници,вещери ,защото все пак ще е срамно ако нищо не зане за своите прероднини.Роуз най-накрая се усети ,че вече е почти следобед ,а тя не бе разгледала почти нищо затова тя стана и с нежелание напусна красивата поляна на цветята и се запъти нанякъде.