Кабинета на проф. Медроу

Кабинетът на професорката по Хранене и оцеляване бе мястото където Клариса прекарваше по - голямата част от деня. Проверяваща контролни, домашни, обмисляща как да си преподаде урока - обичайните за един учител занимания, тя загубваше представа за времето. Но тя се чувстваше уютно в тази стая, никога загубваща аромата на дърво. Обичаше бюрото си, често претрупано с документи, обичаше стола си, който така добре прилягаше на тялото и', обичаше рафтовете претрупани с книги!

- Хайде, влизай - казах когато отворих вратата. Бяхме обиколили цялото училище за по-малко от час и най-накрая бяхме стигнали до кабинета на Клариса. Абсолютно празен. Само един прозорец който осветяваше стаята и една остъклена врата водеща до изнесена тераса която скоро щеше да бъде отрупана с цветя и щеше да ухае на лято. Вътре нямаше шкафове, нито бюро, дори стол нямаше. Просто празна стая с четири стени, прозорец и врата. Четири небоядисани стени. Абсолютно бели, току-що измазани с глупостите с които се измазва една най-обикновена стена. Стаята - още миришеща на лепила и строителни материали. Но когато вампирката видя всичко това на лицето й се появи ослепителна усмивка. Май беше заради факта, че това беше само и единствено нейно. Нещо което нямаше да дели с никого.
- Господи. Това е...
- ,,...скапано?!", ,,...мръсно?!", ,,...не мога да повярвам, че ме доведе тук?!"
- ...невероятно! Господи обичам това място! - мда. Май наистина й хареса...

Представяте ли си? Една заместник директорка, напълно откачена зам. - директорка, но нека пропуснем този факт, да живее в колата си само защото я е домързяло да се качи и да си намери кабинета. Така де, аз не живеех в колата си, току що пристигнах, но хайде и този факт можем да подминем и да го наречем - незначителна подробност. След като обиколихме на дълго и на широко всяко едно кътче от училището, Анжел ми отвори една дървена врата. Пред мен се разкри ... стая. Чисто бяла стая, небоядисана, без мебели. Стая!!! Моя стая. Нещо напълно мое, което сама щях да обзаведа, което само аз щях да използвам... Е не напълно, но да речем!
- Господи. Това е... - промълвих, загубила дар слово
- ,,...скапано?!", ,,...мръсно?!", ,,...не мога да повярвам, че ме доведе тук?!"
- ...невероятно! Господи, обичам това място! - извиках и прегърнах вампирката до мен - Ти си истински ангел, Анжел! - пропях - Скоро това място ще свети, ще го боядисам в бежаво, ще го напълня със шкафове пълни с книги, ще си сложа мое собствено бюро и стол и завеси и после куп домашни и контролни ще проверявам тук.
Бях толкова щястлива, че някой би ме помислил за луда! Ще ми помогнеш да го обзаведа, нали?
- Естествено! - усмихна се тя
Седнах на земята по турски и се заоглеждах замечтано.
- Ангел Анжел, ангел... - промърморих докато запаметявах всяко кътче от новата си МОЯ стая и мислено си представях мебелите. - Бързо идвай тук да ми разкажеш за откриването, за бала, за учениците.
Бях много въодушевена. Никога не съм имала бал, прекалено рано бях превърната и сега щях да съм достатъчно ослепителна, този бал, щеше да ми е първи и колкото и егоистично да звучи, въпреки красотата си всички останали учителки ще ми дишат прахта. - А твоята рокля, каква ще е? - изливах въпросите си един след друг докато внезапно Ведет не ме спря:
- Душко, ако не спреш да задаваш въпроси никога няма да насмогна да отговоря на всиките! - усмихна се тя и взе думата, оставяйки ме да се успокоя и да започна да се държа малко по - зряло.

- Бързо идвай тук да ми разкажеш за откриването, за бала, за учениците. А твоята рокля, каква ще е?
- Душко, ако не спреш да задаваш въпроси никога няма да насмогна да отговоря на всиките! - питаше толкова бързо, че ако не бях вампир, трудно бих я разбрала. Щях да реша, че има проблеми с членоразделната реч. Но тя нямаше. Аз пък имах проблеми със слушането така, че замълчах за малко и се опитвах да си спомня какво ме беше попитала. А да, нещо за бала. Учениците и други глупости. - Като за начало имаме прекалено малко ученици и почти никакви учитли което е много лошо тъй като ще трябва с теб да си разделим предметите и да преподаваме на всички ученици, ако въобще се появят достатъчно. Второ, бала е на 1.07. до 14.07. Това колко ще дойдат, вече е отделен въпрос. А рокля все още нямам мислех да отидем до града и да си изберем двете. Какво ще кажеш? За училището има голяма отстъпка на дрехи и всякакви други. Можем да си купим каквото и да е с... мисля, че беше -50% отстъпката.
- Кавото поискам?! - повтори с въодушевен глас Клариса.
- Да. Всичко. Дори и по поръчка. - очите й светнаха.
- Тогава какво чакаме?! Тръгвай! - започна да ме ръчка по рамото. Скочих със скоростта близка до тази на светлината и изхвърчах към моя вече оборудван кабинет в съседсво от нейната дървена врата и небоядисани стени. Отворих едно чекмедже ивез всичките си пари които бях спестявала през годините. Разделих ги на две купчинки, после на още две. Взех най-малката. Дори не беше нужно да броя парите. Бях сигурна, че тези щяха да ми стигнат да изкупя половината магазин при тези отстъпки.

» Кабинета на проф. Ведет
» Raya Fay [проф. Ведет]