ТЪРСИМ ПРЕПОДАВАТЕЛИ И ЗАМЕСТНИЦИ! Не можем да започнем учебната година ако няма поне 4 преподавателя и 10 ученика!
 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Вампири Първи курс

Go down 
АвторСъобщение
проф. Фейронин
♥Don't be fooled by my doll face!♥
♥Don't be fooled by my doll face!♥
avatar

Брой мнения : 179
Points : 226
Reputation : 2
Join date : 29.08.2010
Age : 20
Местожителство : Far far away

За героя
Вид: чародей
Дарба/Талант:
Външен вид:

ПисанеЗаглавие: Вампири Първи курс   Пет Дек 24, 2010 2:15 am

Уроците се провеждат в стаята
Цитат :
Кабинета, намиращ се в подземието, беше прекрасен. Като влезеш в стаята, виждаш, че едната стена, тази пред теб, е стъклена и лъчите на слънцето биха нахлували с всичка сила в стаята ако не бяха леките бели пердета, а между всеки прозорец имаше по един от онези стари фенери, за вечерта; противоположната стена, зад гърба ти, е огледална и там се вижда нежно-лилавия килим с всичките възглавници върху него, който заменя чиновете; от ляво, меко розова, като цветчетата на манголията, стена с черна и бяла дъска, множество маркери и тебешири, отгоре навито на руло платно за евентуални прожекции, пред него бюро от почти бяло дърво, а зад бюрото голям шкаф от тъмно дърво; от дясно не се виждаше цвета на стените - там цялото пространство беше заето от широка и висока библиотека с милиони и милиони книги.
Със сигурност това беше един от най-странните кабинети.

или ще бъде уточнено в урока

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
проф. Фейронин
♥Don't be fooled by my doll face!♥
♥Don't be fooled by my doll face!♥
avatar

Брой мнения : 179
Points : 226
Reputation : 2
Join date : 29.08.2010
Age : 20
Местожителство : Far far away

За героя
Вид: чародей
Дарба/Талант:
Външен вид:

ПисанеЗаглавие: Re: Вампири Първи курс   Пет Дек 24, 2010 8:56 am

Ситен сняг започваше да вали. Снежинките, като лекокрили пеперуди, прозрачни и чисти като капките на първия летен дъжд, падаха в езерото и го покриваха с тънък слой сняг. Цялата природа вече изглеждаше измръзнала, състарена. Подготвяше се за зимата. Някога тук бяха горяли красиви ярки цветя; сега всичко беше заснежено; някога тук бяха се къпали деца; сега мъглата не позволяваше на децата дори да се пързалят по огромното огледало. Към него дърветата протягаха дългите си черни клони... Не, грешка, те не бяха черни. Скреж и сняг ги бяха покрили и сега те приличаха на обледенелите бледни пръсти на умираща вещица, молеща се запоследен път за спасение...
Една единствена сянка се виждаше по целия периметър на езерото. Сянка с очи толкова тъжни, че биха разбили сърцето и на камък. И тези очи, ползвайки мъглата за прикритие, изплакваха всичките си солени сълзи. Само ако можеха.
Защо същество като проф. Мелиса - защото това беше точно преподавателката по "Да се впишем" - би плакала? Тя имаше лице, което караше да припадат не малко момчета и тяло, за което и Богиня би и' завиждала. Имаше характер, с който си беше пробивала път постоянно и навсякъде, беше си създавала много приятели. Е, беше си създавала и много врагове, но това е живота, нали?
Но Брекдаун чу алармата на часовника си да звъни, обявяваща, че е време да преподава на вампирчетата. Секунда по-рано, неистово желание за плач. Секунда по-късно - ръка посред лицето, инстинктивно бършеща тъй желаните сълзите. Две секунди по-късно - съвсем различно изражение. И никакъв шанс да се разбере защо уителката е плакала. Или защо, по-точно, е искала.
А три секунди по-късно, тя беше в стаята.
- Здравейте, първокурсници! - каза тя весело. - Днес с вас ще изучим най-важните точки в това изкуство наречено сливане. Спомняте ли си, че до миналата седмица не знаехте, че съм учител? За вас хората не трябва да разберат никога, че сте вампири. И това изкуство може да се преподаде както в няколко точки, така и в продължение на години. Днес ще започнем с най-важните неща, но първо искам да ви обясня защо беше миналия урок.
- Има неща, например мигането или забавените реакции, които са присъщи на хората. Едва ли ще бъде нормално ако щом падне ваза я хванете веднага ако сте на другия край на стаята. Човек би я хванал само ако е много близо до него, а за далечната знае, че не може. Това са подобни на нашите инстинкти, но по-забавени.
- Има и друго. Кръвта - само при едната дума, на вампирите погледа им се замъгли. - Не се безпокойте, не с мен ще учите да се въздържате. Но пък може да го включим към извод от предишния урок.
- Защото миналата седмица вие ми разказвахте как, въпреки че сте натурални врагове, вие можете да дружите. И какво следва?
- Че въпреки, че инстинктивно сте врагове, вие сте пренабрегнали, победили сте инстнктите си и сега живеете заедно. Така може да пренебрегнете и останалите си инстинкти. Просто ги изолирайте. Дайте си добри причини. Убедете се. Не, не става въпрос да се убедите, че трябва да си смените диетатата или да умрете от глад заради липсата на кръв. Убедете се, че не си заслужава да убиете човека, който седи до вас мирно и спокойно само защото сте гладни. Че покъсно ще "закусите", не сега. Убедете се, че няма нужда да хващате вазата. Но това ще стане само когато се упражнявате, упражнявате, упражнявате! - Мелиса беше застанала по средата на стаята, с разперени ръце и живи очи, а ако беше човек, то щеше вече да е запъхтяна и прегракнала. Защото в екстаза си тя беше говорила високо и възбудено, беше се разхождала из стаята. Вампирите бяха преилепнали за столовете си, уплашени като зайци. Но накрая един вампир се престраши и вдигна ръка. Брекдаун кимна, обърна му гръб и се настани пак върху бюрото си.
- Да - подкани го спокойно тя, сякаш досега беше обяснявала нещо супер скучно, а не беше уплашила бедните същества до смърт.
- Това означава... че трябва да върнем инстинктите си назад? - каза той боязливо. Мелиса кимно бавно, вдиша дълбоко въздух и отговори:
- Не, не точно. По-скоро трябва да си създадете нови. Инстинкти, че трябва да помислите преди да направите какв... - Мелиса с лакът вазата до себе си докото говореше, непредвидима, и няколко вампира се втурнаха да я вдигат. А тя си продължи сякаш нищо не се беше случило: - ...ото и да е било. Много е трудно да се забавят инстинкти. Но пък точно такова впечетление ще направите.
Китайската ваза пак си стоеше на бюрото. Като видя корещите се лица на вампитата, тя се усмихна майчински:
- Няма проблеми. Не, всъщност трябва да ви благодаря - държа на тази ваза. Очаквах просто да я вдигнете.
Изведнъж звънеца издрънча. Мелиса въздъхна.
- Домашното ви е да ми кажете какво според вас трябва да се прави, че да не ви разобличат. Бегло, не ми се впускайте в детайли. Също така, кое ще ви бъде най-трудно. Айде, свободни сте.
И децата изхвърчаха от стаята...

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Карли Милър
Първокурсник
Първокурсник
avatar

Брой мнения : 31
Points : 38
Reputation : 0
Join date : 19.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Вампири Първи курс   Съб Дек 25, 2010 12:35 am

- When the dark is alredy lonely...when you'r dreams is alone... you can count on me...you can count on me... - тази песен звучеше в ушите на Карли през слушалките на ай пода й.. докато вървеше по да се впишем. Навън валеше съвсем лек снежец, който караше Карлс да се усмихва...макар да не обичаше снега.
Скоро тя стигна до стаята и седна на един от чиновете. Извади си тетрадката и преди професорката да е дошла тя довърши една рисунка. Това момиче обожаваше да рисува ... или така стана вече.
- Здравейте! - някакъв глас страсна Карлс и я накара да подскочи на стола си и да удари едното си коляно в чина.
-Ауч! - възкликна тя търкайки си коляното с ръка. Усмихна се на преподавателката и се заслуша внимателно в думите й, като затвори тетрадката си с все така недовършената рисунка и химикалката, която делеше почти цялата мастилена страница от другите по - бели страници, върху които единствено мастило бе това с което са чертани редовете в печатницата.
Професорката говореше, че ще взимат най - важните точки в изкуството "сливане". Тя говореше за мигането и ... хъм забавените реакции...че не можем ако сме пред хора и видим падаща ваза да я вземем преди да е паднала... или поне не можем ако е в края на стаята. Това е забавена реакция, хората няма да могат да я вземат ... нали!?
Човешките инстинкти бяха присъщи на вампирските, но естествено ... по - забавени.
Карли слушаше всичко и водеше записки... на един лист, който бе откъснат от тетрадката й. Явно тази тетрадка беше ... ами ... повече за ... кхъм ридуване.
Скоро Бракдаун даде домашното и пусна учениците...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Вампири Първи курс   

Върнете се в началото Go down
 
Вампири Първи курс
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Архив :: Архив-
Идете на: