Магазин за бални дрехи и аксесоари "Джулс"

Това е магазина за бални дрехи и аксесоари откъдето човек, който има повече средства или по-притенциозен вкус може да дойде и да си купи нещо стилно и модерно, но в същото време не прекалено натруфено. Магазинът беше доста голям и по-скоро приличаше на модна агенция отколкото на магазин. Беше на два етажа. Боята отвън е ,,перлена" на цвят и по нея имаше луксозни сребристи и златисти шарки. Прозорците са с голям размер и са тип мозайка. Подът в магазина е от френски мрамор. Стените са боядисани в нежен розов цвят на които имаше картини от известни художници. Имаше един диван няколко изискани стола и малка скъпа масичка в антрето. Стълбите, които водят на втория етаж са направени от много дебело и здраво стъкло но въпреки това е стъкло и затова трябва да се внимава когато се качва или слиза от там. Като цяло обстановката в магазина е много уютна и гостоприемна. Точно в момента имаше намаление от 20%. Учениците в училището имаха брошури на магазинът и тъй като скоро предстоеше бал, а първокурсниците и второкурснииците нямаха как да си изберат подходящо облекло без да излязат можеха просто да си изберат от листовките поставени върху възглавницата на всеки един от тях. А за всички от училщето освен намалението което предлагаше попринцип магазин ,,Джулс", то бе увеличено с още 30% за ученици, учители и въобще всички от училище ,,Слънце и Луна".

Колата фучеше по тесния и разнебитен път към градчето.
- По - бавно Клариса, нямали я тая скорост. Няма да затворят магазина. Едва два часа след обяд е. Работното време е поне до шест.
- Не ме интересува! Колкото по - рано стигнем, толково повече неща ще си купим.
Анжел завъртя очи с дълбока въздишка. Много добре си ме познаваше, с такъв инат няма смисъл да се спори.
Набих спирачките и с бърза маневра паркирах на свободното място точно пред вратата на магазина.
- Хайде, по - бързо! - подканвах Анжел.
В магазина имаше изобилие от всички, ама наистина всичко. Два етажа само за маниачки като мен.
Докато минавах покрай щандовете буквално грабвах каквото ми хване окото. Перленорозова рокля, още една светлосиня, тъмно лилава, черна, бяла; обувки - с каишки, сандали, отворени, затворени; чанти - големи, малки, тип протмоне. Всякакви.
С една купчина дрехи се натиках в съблекалнята. Но и Анжел не ми отстъпваше. Нейната купчина не можеше да се сравнява с моята, всички посетители ни гледаха като паднали от незнам къде.
След две минути излязох в една черна рокля впита по мен с блестящо сребърно коланче под бюста и чудни черни сандали на висок ток само с две каишчици.
- Хайде Ведет излизай, искам да те видя! - провикнах се към съседната съблекалня докато се гледах в огледалото. - Не може да не си си харесала нищо.
- Ами, те всичките са много хубави, ама не ми стоят добре - проплака тя и се подаде иззад пердето.
- Ха, да бе да! Перфектна си! - усмихнах се при вида и' - роклята беше невероятна, и обувките и си ги биваше - но, да, наистина можем да ти намерим нещо още по - добро.

Взех си слънчевите очила от бюрото и ги подадох на Клариса. Тя ги хвана с ловкост и изфуча през вратата. Аз отворих по-долното чекмедже от където си бях взела парите и грабнах една бяла кутийка. Сложих си зелените лещи които бяха вътре, дори не ми трябваше огледало. Тръгнахме от училището, а Клариса се държеше сякаш е изяла 1 тон шоколад, 3 тона захар и 55674352 тона близалки. Превъзбудена като малко дете което току що се е наспало и е изяло точно толкова шоколад, захар и близалки обикаляше около мен и ме караше да вървя по-бързо. И сякаш на пук - движех се като охлюв. Мда. Охлювите бяха хубави животни. Където и да са винаги са си вкъщи. Вкъщи, на дивана, на климатик и пред телевизора - любимия сериал изтеглен от интернет и пуснат на 3D. И подремваш по някое време. Мда. Хубави времена бяха. Когато аз правех това, като изключим факта че когато това ставаше нямаше много климатици и нямах особено време за телевизия и 3D филми. Но за някоя друга книга - винаги. Тъ. Да. Охлювите. Ами те... радват! Едни такива слузести, лепкави, никой не ги пипа, никой не ги яде, имат си рогца. Какво му трябва повече? Оу да. Аз говорех за друго. Тъ. Движех се бавно, но славно! И най-накрая се качих на предната седалка до шофьорското място. Сложих си колана и май вече не можех да се размотавам. Клариса щеше да ме замъкне в града и там вече не можех да се държа като охлюв. Искам и аз да имам рогца! И да съм слузеста и лепкава! Искаам! Ама ти още си тук. Не си чул последното нали? Добре. Тъ. Да. Клариса профуча през табелата La Rochelle, която гласеше, сме влезли в града.
- По - бавно Клариса, нямали я тая скорост. Няма да затворят магазина. Едва два часа след обяд е. Работното време е поне до шест. - та тя караше като таксиметровия шофьор в ,,Такси 4".
- Не ме интересува! Колкото по - рано стигнем, толково повече неща ще си купим.
- И толкова по-бързо ще свършим - казах тихо и завъртях очи.
- Хайде по-бързо! - каза когато наби спирачки и паркира колата като селски кмет. Клариса сложи очилата които покриваха златистите й очи. Влязохме с трясък, но когато звънчето иззвъня упокоихме крачка.
- Добър ден. - каза една от касиерките.
- Здравейте. - отвърнах на едното момиче. Другата ме позна. Беше тук от доста време. Имам предвид наистина доста. Бледата й кожа направо прозираше пред тази на другата. Красива. Вампир. Тя може би беше причината всички в училището да имат такова голямо намаление. Докато все още се поздравявахме със служителките Клариса вече грабеше закачалки без дори да поглежда цените. - Търсим дрехи за бала. Идва откриването и... Сещаш се - намигнах на вампирката.
- Добри новини. Имаме нова колекция на ,,Шанел", ,,Прада", ,,Луис Вюйтон"...
- Дай ,,Прада". - казах с отегчителен тон. Взех няколко рокли и от закачалките и влязох в пробната в съседство на Клариса.
...
- Хайде Ведет излизай, искам да те видя! - крещеше от външната страна на пердето заместник директорката.
- Ами, те всичките са много хубави, ама не ми стоят добре - дръпнах пердето и се показа една тъмно синя рокля до коленете и без презрамки. Много сладка, но на мен нищо не ми стоеше добре. Още малко и усещах как смеха на вампирката ще залее цялото помещение.
- Ха,... - ето! Казах ви! Засмя се! Но продължи. Чакай! Не! Тъкмо си мислех че съм права- ...да бе, да! Перфектна си! Но, да, наистина можем да ти намерим нещо още по-добро.
- По-добро от перфектно?! Не мисля. Освен ако това не е перфектно и не си ме излъгала - вдигнах ирочино вежда.
- Не, просто...
- Добре де, ся ще вземеш да ревнеш. - и продавачката-вампирка се засмя тихо от другия край на помещанието. - Тука имам няколко пради. - пренебрежението към каквато и да е скъпа марка дрехи се усещаше в гласа ми от километри - Ще пробвам тях. - ухилената физиономия на Клариса ме накара да се засмея. След което отново се шмугнах зад пердето.

Вампирска скорост! Представяте ли си какво щеше да е ако я нямаше? Или по - точно ако аз я нямах! Никога не съм рабирала хората с тяхната бавна и бавна и многоо повече от бавна скорост. Дори когато бързаха бяха бавни.
Да, да! Знам, че някога и аз бях човек. Но оттогава мина много време, нещата се промениха, аз се промених! Да си вампир не е лесна работа с всичкото това пазене на тайни и прочие.
- Тука имам няколко пради. Ще пробвам тях. - каза Анжел и се шмугна обратно в съблекалнята.
- Кхъм! Анжел! Мисля, че, ами, май пропусна нещо! - намекнах с присвите очи, причакващи Ведет отново да се покаже иззад завесата.
Когато все пак го няправи в изражението и' се четеше нещо като объркване. Огледа ме хубаво и после усмивка грейна на лицето и'.
- Много си хубава, почти перфектна, на бала няма да има никой по - красив от теб. Роклята, обувките - истинска принцеса! - пропя тя и отново се скри зад пердето.
- Кхъм! - извиках пак и със типичното подбелване на очи Анжел се показа.
- Какво?!
- Имам две забележки! Първо - не ме наричай принцеса, това е за малките деца, с бухналите рокли и бля бля! - отбелязах, а изражението на ампирката се появи гримасата "Че ти се държиш точно като малко дете!"
Пренебрегнах я! - И воторо ... - последва драматична пауза - ПОЧТИ ПЕРФЕКТНА! - Анжел се засмя - Не се смей, душице! Не е смешно! Щом е почти перфектна, ще намерим перфектната.
Врътнах се и се скрих в моята съблекалня. Май трябваше да се държа като по - зряла! Че нали съм на 100 и кусур години.
Следващата рокля беше бебешко розова, с чудни волани, къса до коленете, тънки презрамки и мяла дантела.
- Искаш мнение?! - провикна се по съседски Ведет - Ето ти мнение! Не слагай нищо розово!
- По дяволите! - изругах под нос и съблякох розовата рокля.
Тъмночервена рокля, дълга до земята, без презрамки в комплект с дълги черни ръкавици.
Дръпнах пердето! Анжел беше пред съблекалнята с ръце на кръста. Отвори уста, за да кае нещо, което предполагах беше колко и' харесва тази рокля, но иска да чуе моето професионално мнение, но аз я изпреварих:
- Първо ти, моля!

Все още бях със синята рокля. И Клариса очевидно не очакваше все още да съм със същата. Но тя сякаш не забеляза. Понечих да кажа нещо от рода на ,,Само тази ми харесва", ,,В другите изглеждам дебела", ,,Роклите в магзина са изкупени" или ,,Магазина фалира", но тя ме изпревари.
- Първо ти, моля.
- Добре, първо. Хъ?! Червено?! Мила, не ме разбирай погрешно, но приличаш на труп! Червеното те прави още по-бледа. Второ - ръкавиците са демоде освен ако не се връщаш в 1874 или не си на някое хипер луксозно заведение в което изискват такова облекло. - или поне това си мислех да й кажа, но пък казах нещо такова - Изглеждаш невероятно! Трябва да си я купиш! Прекрасна си!
- Спри до тук! Защо още си със синята рокля?! - мда, май все пак забеляза.
- Само тази ми харесва? - вдигнах вежди като малко дете и продължих - В другите изглеждам дебела? - дали въобще ми вярва - Роклите в магаина са изкупени? - мне, едва ли - Магазина фалира? - тази май ще мине! Злобният й поглед се впи в мен. Не, не мина.
- Какво стана с тези които ти дадох?!
- Върнах ги обратно по закачалките. Съжалявам, но аз не съм кукла ,,Барби" и не живея в розов дворец, не карам розово порше и мъжът ми не е Кен! Не мога да облека подобни неща! Не искам нищо в което краката ми или въобще част от тялото ми да се вижда, най-малкото - не искам да ми се правят прегледи на всевъзможни места без мое съгласие! Освен това - тази прозира! - Медроу само ме гледаше стъписано.
- Добре! Извинявай! Съжалявам! Прости ми! - усещах че ще започне да се смее и бях права, едвам сдържаше усмивката си да не я издаде. - Добре, но искам да купиш поне тази.
- Съгласна.
След като Клариса съблече роклята и след като купихме всичко необходимо отпрашихме обратно към училището.

Пред кабинетите на вампирите:

- Аз ще те чакам долу.
- Не. Искам да я облечеш!
- Не! Няма. Спазарихме се да я купя, а не да я обличам днес. - започнах да уговарям вампирката да не ме кара да обличам роклята.
- Както искаш, аз ще облека моята - сякаш ме караше да се чувствам виновна. Това й се получаваше почти винаги. За щастие, днес не беше ,,винаги". Днес беше ,,почти"! Докато тя се обличаше, аз слязох долу и прекрачих прага на голямата зала където трябваше да се проведе балът.